Библия — Нов завет

8. затова и доднес тая нива се нарича кръвна нива;

9. тогава се сбъдна реченото чрез пророк Иеремия, който казва: „и взеха трийсетте сребърника — цената на Оценения, Когото оцениха синовете Израилеви,

10. и дадоха ги за грънчаревата нива, както ми заповяда Господ.“

11. А Иисус се изправи пред управителя; и управителят Го попита и рече: Ти ли си Иудейският Цар? А Иисус му отговори: ти казваш.

12. И когато Го обвиняваха първосвещениците и стареите, Той нищо не отговаряше.

13. Тогава Му казва Пилат: не чуваш ли, за колко работи свидетелствуват против Тебе?

14. И не му отговори нито на една дума, тъй че управителят се чудеше твърде много.

15. А на празника управителят имаше обичай да пуска на народа един затворник, когото биха поискали;

16. тогава у тях имаше един прочут затворник, на име Вара̀ва.

17. И тъй, когато бяха събрани, Пилат им рече: кого искате да ви пусна: Вара̀ва ли, или Иисуса, наричан Христос?

18. защото знаеше, че Го бяха предали от завист.

19. Между това, когато той седеше на съдийския престол, жена му прати да му кажат: не прави нищо на Тоя Праведник, защото днес насъне много пострадах за Него.

20. Но първосвещениците и стареите надумаха народа, да изпроси Вара̀ва, а Иисуса да погуби.

21. Тогава управителят ги попита: кого от двамата искате да ви пусна? Те отговориха: Вара̀ва.

22. Пилат им каза: а какво да сторя с Иисуса, наричан Христос? Казват му всички: да бъде разпнат!

23. Управителят рече: та какво зло е сторил? Но те още по-силно закрещяха и казаха: да бъде разпнат!

24. Пилат, като видя, че нищо не помага, а се усилва смутнята, взе вода, та уми ръце пред народа и рече: невинен съм за кръвта на Тоя Праведник; вие му мислете.

25. И целият народ отговори и рече: кръвта Му нека бъде върху нас и върху чедата ни.

26. Тогава им пусна Вара̀ва, а Иисуса бичува и Го предаде на разпятие.

27. След това войниците управителеви взеха Иисуса в преторията, събраха срещу Него цялата чета войници

28. и, като Го съблякоха, облякоха Му багреница;

29. и сплетоха венец от тръни, наложиха Му го на главата и Му дадоха в дясната ръка тръст; и като заставаха пред Него на колене, присмиваха Му се и думаха: радвай се, Царю Иудейски!

30. И след като Го заплюха, взеха тръстта и Го биеха по главата.

31. И след като Му се наприсмяха, съблякоха Му багреницата, облякоха Му Неговите дрехи и Го поведоха на разпятие.

32. А като излизаха, срещнаха един киринеец, на име Симон; него накараха да носи кръста Му.

33. И като стигнаха на мястото, наричано Голгота, което значи: лобно място,

34. дадоха Му да пие оцет, смесен със жлъчка; но Той вкуси и не иска да пие.

35. А след като Го разпнаха, разделиха дрехите Му, хвърляйки жребие; за да се изпълни реченото от пророка: „разделиха дрехите Ми помежду си и за облеклото Ми хвърлиха жребие“;

36. и седяха, та Го пазеха там;

37. и туриха над главата Му надпис, който показваше вината Му: Този е Иисус, Царят Иудейски.

38. Тогава бидоха разпнати с Него двама разбойници: единият отдясно, а другият отляво.

39. А минувачите Го хулеха, като клатеха глава

40. и думаха: Ти, Който разрушаваш храма, и в три дни го съзиждаш, спаси Себе Си! Ако си Син Божий, слез от кръста!

41. Също и първосвещениците заедно с книжниците и стареите и фарисеите се присмиваха и думаха:

42. други спаси, а Себе Си не може да спаси. Ако Той е Цар Израилев, нека сега слезе от кръста, и ще повярваме в Него;

43. надяваше се на Бога, нека сега Го избави, ако Му е угоден; понеже бе казал: Син Божий съм.

44. Също Го хулеха и разбойниците, разпнати с него.

45. А от шестия час настана тъмнина по цялата земя до деветия час;

46. а около деветия час Иисус извика с висок глас: Илѝ! Илѝ! лама̀ савахтанѝ? сиреч, Боже Мой, Боже Мой! Защо си Ме оставил?

47. Някои от стоещите там, като чуха, казваха: Той вика Илия.

48. И веднага един от тях се затече, взе гъба, натопи я в оцет и, като я надяна на тръст, даваше Му да пие;

49. другите пък думаха: чакай, да видим, дали ще дойде Илия да Го избави.

50. А Иисус, като извика пак с висок глас, изпусна дух.

51. И ето, храмовата завеса се раздра на две, отгоре додолу; и земята се потресе; и скалите се разпукаха;

52. и гробовете се разтвориха; и много тела на починали светии възкръснаха;

53. и като излязоха из гробовете подир възкресението Му, влязоха в светия град и се явиха на мнозина.

54. А стотникът и ония, които с него заедно пазеха Иисуса, като видяха земетресението и всичко станало, твърде много се уплашиха и думаха: наистина Божий Син е бил Тоя Човек!