Иван Янев - История на спортен клуб на хора с увреждания „Витоша“ (Софийски университет 2001–2007 г.)

На 26 май (неделя) беше предвидено почистване на околностите на хижата (в посока Черни връх). Но за съжаление заваля много силен дъжд, който не позволи каквото и да било напускане на хижата.

За 12:00 ч в хижа „Алеко“ бе предвидено откриването на спортен обект — стена за катерене. Обектът беше открит от кмета на София — Ст. Софиянски. Членове от проекта също присъстваха и взеха участие в откриването.

В 13:00 ч имаше тържествен обяд.

От 14:00 до 15:00 ч участниците бяха превозени обратно до Симеоново.

■ 15 юни 2002 г. — почистване на района на Панчарево.

Сборен пункт на участниците беше културният дом на Панчарево. В 10 ч групата се събра и ръководителят даде кратки указания за маршрута, който ще бъде обходен и почистен.

До 12:00 ч маршрутът беше обходен и почистен. Бяха събрани над 40 чувала с отпадъци по пътя от културния дом, покрай езерото и до последната спирка на автобусите.

След почистването участниците имаха 1 час за свободни занимания. Повечето от тях се ориентираха към езерото и се возиха на водни колела и лодки.

В 13:00 ч беше даден обяд. По време на обяда беше награден екипът, събрал най-много отпадъци.

■ 28.февруари — 02.март 2003 г. — почистване на околностите на хижа „Алеко“.

В 14:00 ч на 28.02.2003 г. (петък) всички участници се събраха на уговореното място — начална станция на кабинковия лифт в Симеоново. С помощта на служителите на лифта всички участници бяха настанени по кабинките и превозени до хижа „Алеко“.

В 16:00 ч се състоя първата (опознавателна) среща, на която всички участници се представиха. Това беше необходимо, тъй като имаше много участници, които не се познаваха — учениците от 55 СОУ и доброволците, които бяха поканени, не бяха познати за останалите (незрящите) участници. На тази среща беше оповестена и програмата на мероприятието.

За 19:00 ч бе предвидена вечеря, след което участниците останаха в хижата и продължиха да си общуват неформално.

На 01.03.2003 г. след закуска участниците опознаха района и набелязаха местата за почистване. След обяда (в 14:00 ч) участниците формираха групи от по 3–4 души и започнаха почистването, което приключи до 16:00 ч.

Известно неудобство през тези дни се създаде от провеждащите се в непосредствена близост до хижа „Алеко“ ски състезания. Но, от друга страна, това беше атракция за участниците и възможност за мнозина от тях да покарат ски или да се повозят на шейни, което се оказа естествен път за по-бързото сближаване на незрящите младежи със зрящите участници.

След вечеря в хижата беше организирана дискотека, на която присъстваха всички участници. Бяха обявени 2 награди — за най-добър доброволец и за група, събрала най-много отпадъци.

Дискотеката продължи до късно през нощта. Обстановката бе непринудена и всички се веселяха и танцуваха. Вечерта премина без никакви инциденти.

На 02.03.2003 г. (неделя) след закуска участниците си подготвиха багажа за заминаване (тъй като стаите трябваше да бъдат освободени преди обяд), наблюдаваха провеждащото се състезание, пързаляха се със шейни или ски и поддържаха неформални контакти помежду си.

След обяд в 14:00 ч групата напусна района на хижата и бе превозена с кабинковия лифт обратно до Симеоново.

Това беше успешен проект, който целеше най-вече да покаже на обществеността, че и хората с увреждания и в частност тези със зрителни такива също могат да бъдат полезни. Втора цел беше извършване на съвместна дейност на хора с увреждания и на хора, които нямат увреждания и които бяха доброволци. Особено радващо е обстоятелството, че именно доброволците бяха млади хора — ученици и студенти, т.е. новото поколение, което всъщност е бъдещето на страната. Разбира се, че трябва да се благодари на Столична община и на кмета по това време Стефан Софиянски, който разреши за целите на проекта да се използва лифта за превозване на целевата група абсолютно безвъзмездно. Автор и ръководител на проекта бе Доброслав Илиев, който се справи перфектно с неговото изпълнение.

След настъпването на новата 2002 г. дойде време да бъде направен опит за осъществяване на някои цели, които стояха пред организацията. Първата и една от най-важните беше да се организира пролетният турнир по голбал, който трябваше да стане традиционен. Важно за този спорт у нас беше факторът чуждо голбално присъствие на родна земя, за да могат българите да разберат колко точно са изостанали от своите чуждестранни колеги. Много усилия бяха положени за осъществяването на тази идея. Покани бяха изпратени до Австрия, Германия, Русия и др. Австрийците отговориха, че развиват предимно торбал, а германците — че твърде късно са получили поканата и не им е възможно да дойдат. Но как да им бъде изпратена по-рано покана, като самите организатори на турнира не знаеха ще успеят ли да се справят с тази нелека задача. Турнирът бе спретнат само за един месец, но през този месец наистина се наблюдаваше много усилена работа. Състезанието протече под девизите „Заедно можем“ и „Съединението прави силата“. Генерален спонсор на турнира бе ССБ, за което организаторите благодарят на господата Долапчиев и Стайков, които подкрепиха инициативата в този труден момент. Останалите спомоществователи бяха: Център за психологически изследвания, Сдружение с идеална цел „Зрение“, БК ЦСКА, ФК ЦСКА, Данон, Синхронинвест, Национално читалище на слепите в България „Луи Брайл“, Федерация спорт сред инвалиди, Дънкин Донатс, хотелите „Шератон“ и „Хилтън“, УДНЗ София.