Иван Янев: История на спортен клуб на хора с увреждания „Витоша“ (Софийски университет 2001–2007 г.)

Състезателите се екипират с гащета и фланелки, но могат да се използват и клинове. Необходимо условие също е слагането на наколенки, налакътници, дунапрени на бедрата с цел при плонжиране да не се получават контузии. Слагат се и протектори на слабините, тъй като топката е твърде тежка. Тя тежи 1250 г. При много от отборите се забелязва тенденцията голбалът да се играе с ръкавици. Обикновено се използват вратарски футболни ръкавици. Така че екипировъчната палитра е твърде пъстра. Голбалната екипировка се състои от различни фрагменти от екипировка на много видове други спортове.

Голбал се играе от всички възрастови групи. Има мъжки, дамски и смесени отбори. В България обаче голбалът сред дамите не е особено популярен.

По голбал се организират европейски, световни първенства, международни съсрезания и други. Той също е параолимпийски спорт. Организират се множество регионални турнири от различни спортни организации.

В България до началото на 90-те години на XX в. голбалът е изключително добре развит спорт. Безспорно един от най-големите успехи на българския голбал е участието на родните национали на Олимпийските игри в Сеул през 1988 г. Републиканският шампионат се провежда регулярно и с голям брой отбори. Администрирането на този спорт, а и не само на него, се извършва от Съюза на слепите в България и със съдействието на секцията, отговаряща за спорта сред инвалидите към БСФС. Но след политическата промяна от 1989 г. и последвалата я икономическа стагнация се стига до тоталното замиране на този единствен колективен спорт за незрящи, практикуващ се у нас.

Непосредствено след учредяването на клуба членовете му започнаха да проучват възможностите по какъв начин може да се осигури участието на отбора по голбал на републиканското първенство, което се проведе в средата на септември. Първо се получи разрешение от ССБ за участие, независимо от това, че съдебната регистрация все още не беше получена. Всъщност това беше пречка и за повечето от останалите отбори. След това пред клуба възникна още по-сложният въпрос как и по какъв начин да се екипира отборът? Ръководството поиска среща с председателя на Националната потребителна кооперация на слепите в България Михаил Кърлин и съгласие за такава бе дадено. На срещата младите хора изложиха своите идеи и целите, към които се стремят. Тази среща бе изключително ползотворна, защото на нея студентите получиха безрезервната подкрепа както на Михаил Кърлин, така и на ръководената от него кооперация. Бяха закупени седем комплекта екипировка и благодарение на този жест, който завинаги ще остане в историята на клуба като един от най-ярките и показателни моменти за безкористна и навременна подкрепа, без който просто, както впоследствие се разбра, най-стойностният отбор в страната нямаше да вземе участие в републиканското първенство.

С не особено високи цели голбалистите заминаха за Варна — с намерение най-вече да се синхронизират като колектив, защото голбалът е колективен спорт и един от най-важните елементи е колективното мислене и добрата сработка между играчите.

Първият мач на момчетата от „Витоша“ завърши твърде злощастно за тях, регистрираха загуба със 7:6, както по-късно разбраха, за поражението са допринесли и причини, нямащи нищо общо с честната игра. След този първи мач отборът набра скорост и прегази всички останали отбори, включително и отбора, който нанесе първата загуба. И така новото спортно формирование, за изненада на почти всички и най-вече на „старите пушки“, спечели първата си купа, която до момента се намира в канцеларията на г-н Кърлин на съхранение. „Витоша“ даде сериозна заявка за български голбален фаворит, но това разбира се трябваше да се докаже и занапред, защото не бе изключено новият отбор да е спечелил титлата по случайност, макар че всячески се опитваха определени фактори да повлияят негативно на студентския триумф.

Нещо много важно за голбала са маските, които се поставят на очите на всички състезаващи се в този вид спорт с цел, ако има състезатели с остатъчно зрение, то да бъде игнорирано, за да се ориентират всички единствено посредством слуха си. Отборът нямаше маски, но на помощ се притече Иван Кушнеренков от Добрич, който абсолютно безвъзмездно направи маски за целия отбор, а по-късно и за дублиращия състав.

На същото състезание паралелно се провеждаше и първенство по шахмат, на което клуб „Витоша“ имаше две квоти и след вътрешен шахтурнир първите двама се състезаваха от името на клуба и заеха 23-то и 24-то място.