Иван Янев - История на спортен клуб на хора с увреждания „Витоша“ (Софийски университет 2001–2007 г.)

Една от основните цели на настоящия труд е да се представи спортната ситуация в България сред зрително затруднените през призмата на една неправителствена организация, която е фактор в тази област. Друга цел е да се представи фактологията по създаването и развитието на СКХУ „Витоша“, нуждата от неговата поява и празнината, която клубът запълни в спортното пространство. Не на последно място е представена дейността на организацията, но въпреки стремежа към обективност не се изключва възможността в някои моменти субективният фактор да преобладава. Но това обстоятелство по никой начин не е допуснато съзнателно. Друга цел е да се представят повечето личности, организации, фирми, институции и пр., които по един или друг начин са изиграли позитивна или негативна роля за развитието на организацията и спорта. Естествено, че приоритет е даден на позитивността, но няма как и не бива напълно да се игнорира негативността. Конструктивната критика е най-добрият коректив за избягване на пропуски и грешки в бъдеще, които са допуснати в миналото.

Книгата се състои от предговор, две части, епилог, библиография, резюме на английски език, използвани абревиатури и приложения.

Изложението е обособено в две части. Всяка част се състои от глави, а всяка глава е изградена от параграфи. След изложението следва епилог, в който са направени някои изводи и заключения, които предполагат по-доброто бъдеще на организацията и спорта. Книгата е снабдена с библиография, която обхваща по-значителната част от статии и др. материали, засягащи темата. Резюмето на английски език ще позволи със съдържанието на книгата да се запознават и чужденци. В реквизита абревиатури са дешифрирани срещаните в текста абревиатури. Книгата е снабдена с голям брой приложения, които в по-голямата си част дават информация за някои партньори и приятели на организацията. Но също така като приложения са публикувани стихотворения, посветени на „Витоша“ и значителен обем снимков материал. Това цели по-доброто запознаване с труда (с историческите факти), а и в този си вид книгата е значително по-четивна и достъпна.

С настоящия труд авторът преследва представянето на обективната истина от позицията на спортната неправителствена организация и от позицията на спортистите, които са давали и дават много в името на развитието на спорта сред зрително затруднените хора.

Авторът не претендира за изчерпателност по отношение на цялостната спортна конюнктура в страната. Неговата задача е да представи с думи прости извървяната голгота от една НПО, до едно по-приемливо статукво.

„Атила“, „Балкан“, „Витоша“, „Скат“ — това бяха ключовите думи, които стояха в основата на разгорещен спор между група млади ентусиасти. Всеки на висок глас убеждаваше останалите, че неговото проекто-име е най-хубавото и най-подходящото. Спорът рискуваше да се превърне в твърде ожесточен и да се превърне в обикновена разпра, която можеше да прекъсне събранието, а дотам в никакъв случай не биваше да се стига. Защото се основаваше не просто поредната неправителствена организация (НПО), а една кауза. Разбира се, младежите все още не осъзнаваха този факт. Трябваше да минат години, за да разберат, че в този момент се случва историческо за голбала дело.

Демократичният вот реши:

„Витоша“! Изборът бе симптоматичен и трябваше да се изгради организация, устойчива и извисяваща се като едноименната планина.

И така, това се случи в един горещ летен ден на 2001 г. в една читалня на блок 55, вх. Б., в ЖК „Студентски град“, собственост на СУ „Св. Климент Охридски“. 6 август се оказа паметен ден за спорта сред хората с увреждания в България, защото се появи един от най-мощните спортни субекти в България за развитието на спорта сред хората в неравностойно положение.

Учредителите бяха все млади хора, в по-голямата си част между 18 и 25 години, но това не им пречеше, а тъкмо напротив — спомогна за високия им дух и цели, които демонстрираха на събранието. Те бяха само 12 души, но това по никакъв начин не ги обезкуражаваше.

Присъстваха следните млади хора, които в по-голямата си част бяха студенти, т.е., имаха желание и време, но нямаха условия за спортуване:

1. Веселин Иванов Кушнеренков.

2. Доброслав Ангелов Илиев.

3. Ели Иванова Кирилова.

4. Иван Димитров Янев.