Иван Янев - История на спортен клуб на хора с увреждания „Витоша“ (Софийски университет 2001–2007 г.)

В началото на юни започна първият кръг на републиканското първенство по голбал, като тази година се предвиждаше да има два кръга, като след първия да се обособят А и Б групи. Този кръг мина някак си между другото за „Витоша“ и двата отбора, въпреки че отново първият отбор на клуба бе на първо място и победи най-големия си конкурент с впечатляващият резултат 10:1. Дублиращият отбор на „Витоша“, който в това републиканско първенство се състезаваше под името РСО — София, остана след заветното шесто място, до което отборите остават в А група. Втори във временното класиране се нареди вечният конкурент „Средец“, а трети останаха момчетата от „Успех“, Варна.

Друга мисъл не даваше мира на всички. Бяха получили така дългоочаквания шанс да участват на международна сцена. Поканата беше от Сато маре — Румъния, за техния традиционен турнир. Времето бе твърде малко, но всички момчета искаха на всяка цена да отидат на това състезание. Решаващата си подкрепа за тази голяма цел даде Илия Лалов и ръководената от него ФСИ. Средствата, които бяха отпуснати, покриха транспортните разходи, а всички момчета дори не повдигнаха въпрос за някакви командировъчни или дневни пари. Всички осъзнаваха, че това не е просто екскурзия, а е много важно събитие за тях самите от гледна точка на опита и професионализма, които всички желаеха да натрупат. И така на 21 юни рано сутринта в 02:30 ч голбалните „лъвове“ на България тръгнаха от София за Сато маре. Там пристигнаха с петчасово закъснение около 22:30 часа. След кратък разговор с домакините относно турнира, всички отидоха да почиват. На следващия ден предстояха 4 мача. Първият завърши с победа за българите с резултат 4:0, но от всички лъхаше онова притеснение, което най-много пречи на младите спортисти. В следващите мачове отборът претърпя поражения, съответно срещу домакините 5:3 с решителна подкрепа от страна на съдиите, с другия силен румънски отбор се стигна до резултат 7:2. Абсолютно с нищо не може да се оправдае тази загуба, още повече, че българите поведоха в началото с 2:0. И в последния мач с унгарците, може би най-силния отбор на турнира, се стигна до 8:5. Първенец на турнира стана отборът домакин, както се носеха слухове из голбалните кулоари, това е било задължително условие, за да се покаже на спонсорите, че не са инвестирали напразно в това събитие и да се запази ежегодното провеждане на турнира. На 24 юни рано сутринта отборът благополучно се завърна в София и всеки остана да премисля поуките от това международно участие на клуба.

Първото мероприятие след лятната пауза, в което клубът взе участие, бяха традиционните лекоатлетически игри, организирани от ФСИ в края на септември, където „Витоша“ се представи с 10 участници и успя отборно да спечели купата за трето място при леката атлетика. Купата за първо място при плуването също стана притежание на състезателите на „Витоша“.

В Стара Загора момчетата направиха демонстрационни мачове по голбал като целта беше от следващата година и там да има турнир.

В началото на октомври организацията бе поканена на плувен празник, организиран от Спортно дружество „Левски“ на басейн „Спартак“. Представиха се четирима участници.

Спортен клуб „Левски“ подкрепи „Витоша“ за осъществяването на една наистина много хубава идея, а именно организирането на турнир по голбал за деня на белия бастун — 15 октомври. Клубът бе съорганизатор и на този турнир заедно със СИЦ „Зрение“, които поеха финансовото обезпечаване на турнира заедно с „Левски“ и много други фирми. Най-после дойде моментът да бъде решена още една голяма задача, а именно в турнира да участва отбор от чужбина. За голямо съжаление контактите с румънците и унгарците не се осъществиха и затова усилията бяха насочени към македонци и сърби. За последните два контакта благодарностите са за Петър Дечев от „Успех“ — Варна. Сърбите така или иначе не дойдоха, но спортистите от братска Македония се отзоваха с най-голямо удоволствие. Турнирът бе на високо ниво както от материална, така и от спортно-техническа гледна точка. Отборите от Варна и от Македония бяха настанени в Хотел „Левски“ на стадион „Георги Аспарухов“, а мачовете се играха във волейболната зала на „Левски Сиконко“ в жк Люлин. Тук отново отборът на „Витоша“ взе първото място, но след един наистина инфарктен последен мач с вечния си съперник „Средец“. За първи път отборът направи равенство 4:4, което се оказа обаче абсолютно достатъчно, за да грабне и този трофей. Безспорно вторият турнир бе поредната тухличка в изграждането на българската голбална стена. Вярно е, че чуждият отбор бе македонски, т.е. според някои не е имало фактически отбор от чужбина, но все пак беше някакво разнообразяване на българската голбална действителност.