Иван Янев - История на спортен клуб на хора с увреждания „Витоша“ (Софийски университет 2001–2007 г.)

Отборът потегли на 28 март рано сутринта с микробус на Министерството на спорта. Дестинацията до гр. Косиерич (около 450 км) бе преодоляна без абсолютно никакви трудности и момчетата пристигнаха около 13:00 ч местно време.

Косиерич е малко градче, намиращо се на около 100 км южно от Белград. Отборите бяха настанени в хотел „Скрапеж“ в центъра на града.

Техническата конференция беше насрочена за същата вечер от 20 ч в ресторанта на хотела, а мачовете в следващите два дни — в спортната зала на града.

В началото на техническата конференция стана ясно, че отсъствието на българите от световната голбална сцена е допринесло за изоставането на голбала у нас, както в технически, така също и в информационен аспект.

С оглед на развитието на спортно-техническите качества на спортистите с увредено зрение се променя и усъвършенства и правилникът.

Поканени бяха клубни отбори от бившите югославски републики и отборите на „Витоша“ от България и на Будапеща от Унгария. Унгарците не пристигнаха по неизвестни за българите причини. Общо отборите бяха шест: „Ирис“ — Косиерич, „Напредък“ — Белград, „Любляна“ — Словения, „Куманово“ — Македония, „Зеница“ — Босна и Херцеговина, и „Витоша“ — България.

Предвид броя на отборите, бе приета схема за игра всеки срещу всеки и така жребият отреди първата среща на „Витоша“ да бъде с отбора на Словения, в чийто състав тримата титуляри бяха и състезатели на националния отбор на Словения, заел трето място на Световното първенство в Бразилия през 2002 г., където за първи път е приложен и новият правилник. Обяснимо българите загубиха този двубой. Втората среща също бе злополучна за „Витоша“. Тя бе с „Напредък“ от Белград, в чиито състав се състезаваха и част от бившите олимпийски шампиони от Сеул. Въпреки че момчетата се хвърлиха срещу този корав съперник с много желание и след като на два пъти повеждаха в резултата, в крайна сметка инкасираха загуба. Третият двубой бе с македонците от Куманово, които българите победиха без особени затруднения. Възлов мач за третото място стана с домакините от Косиерич, но въпреки равностойната игра в края на срещата „Ирис“ ликуваше с минимална победа. Последният мач бе с отбора от Босна и Херцеговина, с който Витошките момчета приключиха за по-малко от едно полувреме.

В крайна сметка се стигна до следното класиране:

1. „Любляна“ — Словения.

2. „Напредък“ — Белград.

3. „Ирис“ — Косиерич.

4. „Витоша“ — София.

5. „Куманово“ — Македония.

6. „Зеница“ — Босна и Херцеговина.

СКХУ „Витоша“ отправи покани към участниците на турнира в Косиерич да вземат участие в пролетния турнир, на 26 и 27 април в София. Отзоваха се два отбора от Сърбия и Черна гора и отборът на Македония. Видя се голямата разлика в играта на един отбор в зависимост от това къде са състезанията — в чужбина или вкъщи. На турнира в София състезателите на „Витоша“ нямаха абсолютно никакви проблеми с тимовете, които само преди месец им създадоха толкова много грижи на игралното поле и в крайна сметка „Витоша“ отново триумфира с титлата.

Състезанието се проведе в Зимния дворец на спорта в София. Организатори и администратори на турнира бяха Спортен клуб на хора с увреждания „Витоша“ и СИЦ „Зрение“. Двете организации положиха големи усилия за намирането на средства за спортното мероприятие. Основни спомоществователи станаха Професионалната футболна лига, Българският футболен съюз, Съюзът на слепите в България, Минерална вода Девин, Роял кейк, Сладкарници Неделя, Самсунг, Стъклен свят и Министерството на младежта и спорта. Участниците в турнира бяха седем отбора: четири от България — „Витоша“, „Средец“, РСО, „Фаворит“ — всички от София, и три отбора от чужбина — „Напредък“ — Белград, „Ирис“ — Косиерич, от Сърбия и Черна гора, и отборът на Куманово, Македония. Тъй като състезанието съвпадна с един от най-големите християнски празници — Великден, преди началото на всяка среща капитаните на отборите в центъра на терена премерваха символично сили, чукайки се с яйца. Този турнир се очерта като най-силният от много години, а също така и с най-голямо международно участие.

В края на месец май и началото на месец юни отборът взе участие в друг турнир в София, организиран от столичния клуб „Средец“. Бяха поканени същите два отбора от Сърбия и Черна гора. За първи път отборът на „Витоша“ бе взел решение да участва, не за да се бори на всяка цена за поредната купа, а да се обиграе максимално добре като колектив. Така че на този турнир в основния състав бяха включени повече момчета, които до този момент са нямали възможност да играят по-дълго. И въпреки това отборът се представи повече от достойно, загуби срещата с единия сръбски отбор — „Напредък“ от Белград, което изпрати тима на второто място след него, но се видя, че отборът вече се чувства твърде стабилен и няма какво повече да научи в България.