Ян Хелсинг - Властта на тайните общества през XX век (или защо човек не управлява света Том I)

Според някои част от тях са потопени в Мондзее, Горна Австрия, според други — са отлетели за Южна Америка или са пренесени там на части. Дори въздушните кораби да не са достигнали Южна Америка, е сигурно, че са били построени наново с помощта на германските инженерни планове, тъй като стават важна част от технологията, използвана в „Експеримента Феникс“ през 1983 г., който е продължение на „Експеримента Филаделфия“ от 1943 г. (Експерименти на US NAVY (американските военноморски сили), свързани с телепортация, материализация и пътуване във времето, които са по-фантастични и от най-дръзките ви мечти. За тях има достатъчно материали, които са пре-много за една цяла книга, но в случая не съвпадат с нашата тема. Виж списъка на посочената литература.)

През 1938 г. е проведена германска ЕКСПЕДИЦИЯ В АНТАРКТИДА със самолетоносача „Швабенланд“. 600 000 кв. км са обявени за германска държава — НОЙШВАБЕНЛАНД. Незаледена територия с планини и езера. По-късно за там тръгва цяла флота подводници тип 21 и 23. До днес все още липсват над 100 германски подводници, които между другото са снабдени с шнорхели „Валтер“, позволяващи им да стоят няколко седмици под вода, и може да се допусне, че са избягали в Нойшвабенланд с разглобените летящи чинии или най-малкото с инженерните планове. Не по-малко основателно е предположението — след като тестовите полети се оказват успешни — че в края на войната летящите чинии директно са отлетели за там.

Тази хипотеза вероятно ви се струва пресилена, но основанията за нея съвсем не са малко.

Въпросът е защо под командването на АДМИРАЛ Е.

БЪРД през 1947 г. Съюзниците извършват ИНВАЗИЯ в АНТАРКТИДА? Защо Бърд потегля с „незначителната“ войска от 4000 души, един боен кораб, изцяло оборудван самолетоносач и всички необходими боеприпаси, след като става въпрос само за експедиция? Той има осем месеца на разположение, но всичко свършва само след осем седмици, през които губи голям и официално никога неназован брой самолети. Какво се е случило?

След завръщането си адмирал Бърд заявява пред пресата, че „няма да е добре в случай на нова война да се съобразяваме с нападенията на самолети, които могат да прелитат от единия полюс до другия“ . От следващите му думи става ясно, че там имало високоразвита цивилизация, чиито напредничави технологии са използвани от SS.

В книгата си „Машини на времето“ Норберт Юрген — Ратхофър пише следното за по-късните разработки на Haunebu:

„Непосредствено след май 1945 г. космическите пумпали Haunebu-1, 2 и 3 и космическите дискове Vril-1 изчезват безследно… В тази връзка е особено интересно, че след 19-тия си изпитателен полет, на 20 април 1945 г. германският Haunebu-3 трябва да е излетял от «Ношивабенланд» — по онова време официална германска територия в източната част на Антарктика — на космическа експедиция до Марс, за изхода на която не се знае нищо… Година по-късно обаче, през 1946, внезапно появилите се над Скандинавския полуостров многобройни светлинни обекти от непознат вид и без съмнение изкуствен произход повдигат нивото на напрежение сред Съюзниците от Изток и Запад.

Отново година по-късно, през 1947, над Северна Америка — и до 50-те години броят им става все повече — пилотирани без съмнение от интелигентни същества, изникват нови светлинни летящи обекти с кръгла, дискова или с камбановидна форма, а понякога и с формата на пура — накратко: НЛО.“

По-нататък се казва, че тези НЛО принципно не приличали на германските разработки. По този въпрос обаче съм на различно мнение. Добре документираният фотоматериал доказва, че след 1945 г. често е забелязвана версията Haunebu-2. Ако и вие като мен се бяхте ровили десет години в специализирания свят на НЛО, без съмнение щяхте да установите, че в необичайно висок процент от случаите на личен контакт с екипажите от т.нар. НЛО става въпрос за особено красиви субекти от „арийски“ тип — руси, синеоки, които говорят немски или друг език с немски акцент. (За инсайдерите споменавам случая Адамскки от 1952 г., в случая Сидрик Елингъм от 1954 г. и случая Хауърд Менгер от 1956 г.)

Твърди се също, че съществуват цветни снимки на приземен и отново отлитащ летящ диск, на който са изобразени гербовия кръст (Балкенкройц) и свастика, заснети от нощен пазач в Западна Германия през 70-те години.

За този летящ кораб има чудесен филмов и фото — материал — например 60-минутния документален филм UFO — Geheimnisse der Dritten Reich (MGA Austria/Royal Atlantis-Film GmbH). Или материалите на българина, живеещ в САЩ, Владимир Терзийски, който на НЛО конференцията през септември 1991 г. във Феникс, Аризона, „сервира“ тричасов доклад с диапозитиви на германски летящи чинии, инженерни планове и подземни германски бази. Интересни са и материалите, събрани в книгата на италианския комендант на Луфтвафе Ренато Веско, както и книгата на Рудолф Лузар: „Германските конвенционални и тайни оръжия през Втората световна война и техните разработки“ (Die deutschen Waffen und Geheimwaffen des Zweiten Weltkrieges und Hire Weitereri tancklung, J. F. Lehmans Verlag, Mtinchen, 1971).