Ян Хелсинг - Властта на тайните общества през XX век (или защо човек не управлява света Том I)

Постиженията на този първи вариант на летяща чиния са неизвестни. Във всеки случай експериментите продължават 2 години, преди тя да бъде демонтирана и вероятно прибрана в заводите на Месершмидт в Аугсбург. Финансовите помощи за този проект се появяват в счетоводните книжа на много германски индустриални предприятия под кода JFM (Jenseitsflugmaschine, отвъдна летяща машина). Със сигурност от нея произлиза двигателят Врил, които формално носи името „SM — левитатор на Шуман“.

По принцип отвъдната летяща машина трябва да е произвеждала прекалено силно поле около себе си, което превръщало очертания сектор заедно с машината и нейните пасажери в напълно независим микрокосмос. При максимална сила на полето тя би трябвало изцяло да е независима от обкръжаващите я универсални сили — такива като гравитацията, електромагнетизма и радиацията, както и от всякакъв вид материя — и да се движи произволно във всякакво гравитационно или друго поле, без да се усеща въздействието на каквито и да било ускорителни сили.

През юни 1934 г. ВИКТОР ШАУБЕРГЕР е поканен от ХИТЛЕР и висшите представители на обществата „Врил“ и „Туле“ и от този момент започва да работи за тях.

След първия неуспех родилният час на първото т.нар. германско НЛО настъпва отново през юни 1934 г. Под ръководството на д-р В. О. Шуман на територията на самолетната фабрика Arado в Бранденбург се появява първият експериментален летящ диск — RFZ-1 (Rundflugzeug 1). При неговия първи и последен полет той се издига вертикално на 60 м височина, а след това започва да залита и да танцува във въздуха в продължение на няколко минути. Монтираният за резервно пилотиране самолетен двигател Arado 196 се оказва напълно неефикасен. С големи усилия пилотът Лотар Вани успява да приземи RFZ-1, да излезе и да избяга, преди машината да започне да се върти като пумпал, а след това да се преобърне и, както можело да се очаква, да стане на парчета. Това е краят на RFZ-1, но и началото на летящите кораби VRIL.

Още преди края на 1934 г. е готов новият RFZ-2, който е снабден с двигател Vril и „магнитно — импулсно управление“. Диаметърът му е 5 м и има следните особености: оптическо размиване на контурите при увеличаване на скоростта и типичната за НЛО светлина — според степента на движение: червена, оранжева, жълта, зелена, бяла, синя или виолетова.

Следователно той функционира, а през 1941 г. му предстояла още по-забележителна мисия — по времето на т.нар. „въздушна битка за Англия“ — когато изпълнява функцията на далекобоен разузнавач, след като се оказва, че поради ограничения си радиус на действие стандартният германски изтребител МЕ 109 е негоден за презокеански разузнавателни полети.

В края на 1941 г. той е фотографиран над Южния Атлантически океан, когато е на път към плаващия в антарктически води кораб „Атлантида“. Причината, поради която той не можел да бъде използван като изтребител, е, че RFZ-2 можел да извършва маневри само на 90°, 45° и 22,5° поради импулсното управление. Нечувано, ще кажат някои, но именно тази правоъгълна промяна на полета е типична за начина на движение на т.нар. НЛО.

След успеха на малкия RFZ-2 като далекобоен разузнавач, обществото „Врил“ се сдобива със собствена опитна база в Бранденбург. В края на 1942 г. полита леко въоръженият летящ диск VRlL-1-Jäger. Той е едноместен с диаметър 11,5 метра, има „левитационен двигател на Шуман“ и магнитно — импулсно управление. Развива скорост от 2900 км/ч до 12 000 км/ч; при максимална скорост може да маневрира под прав ъгъл, без това да вреди на пилотите, не се влияе от климата и летателната му надеждност е 100%. От Vril-1 са произведени 17 броя, между тях има двуместни варианти, снабдени със стъклен купол

ИНЖЕНЕРНИ ПЛАНОВЕ НА ГЕРМАНСКИ ЛЕТЯЩИТЕ ДИСКОВЕ ОТ СЕКРЕТНИЯ АРХИВ НА SS, реконструирани от фрагменти

Последният известен модел на Vril-7 Горе: На тестовата площадка в Ной Бранденбург Долу: След старта за Траунщайн през април 1945 г.

Последната версия на Vril-7. Гондолното оръдие е премахнато. Вместо него е съоръжен с „адмиралски мост“ отпред на купола и с „балкон“ в задната част. Четирите батерии МК-108 са прибрани и не се виждат.

По същото време възниква един отделен проект — V-7. Под това име са създадени няколко летящи диска с конвенционални реактивни двигатели. Въз основа на разработките на АНДРЕАС ЕП се появява RFZ-7-комбинирана версия на летящ диск с реактивен двигател. По него работят специализираните екипи ШРИВЕР—ХАБЕРМОЛ и МИЙТЕ—БЕЛУЗО. RFZ-7 е с диаметър 42 метра, но също се разбива при едно приземяване в Шпицберген. Друг един RF2–7, произведен след това, обаче е фотографиран над Прага. По думите на Андреас Еп той трябвало да бъде въоръжен с атомни бойни глави и да бомбардира Ню Йорк.