Ян Хелсинг - Властта на тайните общества през XX век (или защо човек не управлява света Том I)

Сега вече разбирате ли защо медиите представят темата НЛО, и то най-вече в Германия, като глупост? След гореизложената предистория е ясно, че в контролирания от Илюминатите медиен и новинарски свят на ционистко — англо-американското лоби няма да се пестят средства, за да държат германските граждани далеч от истината.

Възниква въпросът откъде тайните общества „Туле“ и „Врил“ са имали знанията за построяването на тези летящи чинии? А за генните технологии ( евгеника ), в които германците отново изпреварват задълго другите нации?

Според разкритията на Хърбърт Дж. Дорси и някои изследователи освен строителните планове, придобити от телепатичен контакт с извънземните, от полза се оказва и напълно запазеният двигател на една не — земна летяща чиния, свалена през 1936 г. в Шварцвалд. За случилото се липсват каквито и да било доказателства, да не говорим за живи свидетели.

Такива обаче има в Америка и те съвсем не са малко. По онова време има редици доклади за свалени подобни машини, които нямало как да се запазят в пълна тайна. Но на това ще се върнем по-късно.

Сега обратно към политическите събития. Известен е фактът, че I. G. Farben подкрепя Хитлер, а неговият картелен партньор Standard Oil (Рокфелер) подклажда настроенията срещу нацистите; както и че Ford Motor Company участва в изграждането на военната машина на американската армия, а в същото време произвежда в Германия военни автомобили за нацистите. „Форд“ и „Опел“ (дъщерните фирми на General Motors, управлявани от Дж. П. Морган) са двата най-големи производители на танкове в хитлеристка Германия.

Независимо от изхода на войната, мултимилионерите са спечелили предварително. По времето на Втората световна война много предприятия работят на този принцип

Защо в учебниците не пише подобни неща? И специално в Германия, където уж цари свобода на печата и се почита истината?

Между другото това е така, защото през 1946 г. „Фондация Рокфелер“ дарява 139 000 щатски долара, за да представи на обществата официалната версия за войната, скривайки изграждането на нацисткия режим от американските банкери, както и окултно — мистичната идеология на нацизма. Един от основните дарители е компанията Standard Oil, собственост на Рокфелер.

Въпреки че са изписани стотици книги за тази трагедия, малко хора знаят нещо за реалните задкулисни цели на най-скъпо струващата до момента воина.

Официалната версия за нея, представена в специализираната немска, американска, английска и японска литература няма много общо с истинските й причини и цели. На писаното вероятно е вярно, но липсва другата половина от истината.

„Имиджмейкърите в цензурираните масмедии наистина са направили много, за да хвърлят пясък в очите дори и на тези, които уж вярват на информацията и образованието им. Те са съотговорни за факта, че мисленето на обществеността е достигнало нивото на «безпомощно объркване» по отношение на Втората световна война.“ (Des Griffin, Descent Into Slavery?)

Бавно, но сигурно обаче истината излиза наяве и ни показва ясната картина на станалото. Всичко, което знаем за Втората световна война, са исторически дати. Кой, кога, къде, с кого, какво… е направил. Но онези, които наистина дърпат конците, никога не се споменават.

Според пакта „Хитлер — Сталин“ Полша трябвало да бъде разделена на две части — нещо, което на 1 септември 1939 г. Хитлер прави. Според подписаните 20 години по-рано договорни отношения (в духа на Илюминатите) Англия и Франция са задължени да се включат на страната на Полша. След мрачната война Чембърлейн, който е смятан за страхливец, е заменен от ексциониста ЧЪРЧИЛ. Той е по-добър партньор в играта и много скоро заповядва въздушно нападение над Германия. Германците не очакват атака от страна на Британия и са неподготвени. Очевидно е, че Германия иска да избегне военен конфликт с тях. Това се вижда от една реч на Хитлер от 1933 г., в която заявява, че ако се разпространи, комунизмът би могъл да засегне и Британската империя. В такъв случай, ако го призоват, казва Хитлер, щял да окаже помощ на британците. На 10 май 1940 г. германските войски позволяват на 335 000 английски войници да се евакуират на плажа в Дюнкирхен. С пътуването си до Англия Хес се опитва да обедини двете най-силни северни нации. Уинстьн Чърчил обаче е близък познат на БЪРНАРД БАРУХ, който помага на Уудроу Уилсън и Рузвелт да станат президенти.

БАРУХ е човекът, който убеждава Чърчил да подкрепи създаването на Израел. Вследствие на това на 23 май 1939 г. Чърчил издава нареждане на колониалния министър лорд Лойд да изтегли английските войски от Палестина и да даде възможност на евреите сами да се защитават и организират. (Следва продължение)