Мика Валтари - Черният ангел

Султан Мехмед съчувствено поклати глава и каза:

— Не ставай глупак. Коленичи и ме признай за победител и аз ще ти спася живота. Защото може да ми омръзнеш и ще те захвърля в оврага край пътя, както на Аристотел му беше омръзнало да носи китовия прешлен на гърба си.

Господарят ми отговори:

— Не си ти победителят, а аз!

Неговият инат разяри султан Мехмед, който плесна с ръце като сигнал и добави:

— Да бъде твоята воля. Дайте му пурпурните ботуши, за да умре, както е бил роден. Аз не оспорвам неговия произход.

Палачите му веднага сграбчиха моя господар и съблякоха всичките му дрехи, освен ризата. Държейки го за ръцете, те прерязаха вените на краката му, така че кръвта ги оцвети от коленете надолу в червено.

Докато кръвта му изтичаше, господарят ми се държеше прав за раменете на своите палачи, вдигна очи за молитва към небето и рече:

— Необясними Боже, през целия си живот жадувах за твоята реалност. От затвор в затвор попадах, само и само да те намеря. Ала в мига на своята смърт те моля: позволи ми поне още веднъж да се върна. Дай ми още веднъж оковите на времето и пространството — ужасни и прекрасни, каквито са. Позволи ми това, тъй като знаеш защо ти се моля!

Султанът придържаше с ръка треперещата му брадичка, изправи главата му и обръщайки я каза:

— Погледай града си, василевсе Йоханес Ангелос! С последни сили господарят ми промълви:

— Очите ми се наслаждават на моята прекрасна столица! Един ден астралното ми тяло ще се завърне върху руините от крепостните стени. И като пътник, окован в пространството и времето, аз ще откъсна тъмно цвете, израсло в пукнатината между камъните като спомен за моята любов. Но ти, Мехмед, ти никога няма да се върнеш!

Така се помина моят господар, Йоханес Ангелос, обут в пурпурни ботуши. Когато и последният дъх го напусна, турците отрязаха главата му, а тялото хвърлиха в пристанището, където трупове тровеха водата.

Но след като се самообяви за законен наследник на императора, султан Мехмед нареди на войската и на корабите си да напуснат пределите на града и позволи на гърците, които бяха останали живи, да си изберат патриарх. Избрахме Генадий, който е най-свят от монасите и на когото агаряните бяха пощадили живота поради всеобщото уважение към него. Султанът го прие в покоите си и го провъзгласи за патриарх на Константинопол така, както и преди императорите са назначавали своите сановници, и му подари в знак на своето благоразположение скъп владишки жезъл и златен потир. По този начин Мехмед удържа на думата си и позволи на гърците свободно да изповядват своята вяра и да имат своя собствена съдебна управа. Султанът също така ни даде някои от черквите, където да отслужваме молебени, но останалите бяха пречистени и превърнати в джамии, за прослава на едиствения бог на исляма.

Султанът възстанови на град Пера, от другата страна на пристанището, предишните търговски договорености като награда за неутралитета и услугите, които бе извършил по време на обсадата. Но крепостните стени на Пера откъм сушата бяха съборени и къщите на онези, които бяха избягали от града, бяха запечатани, а имуществото им описано, така че всичко щеше да стане собственост на султана, ако до три месеца собствениците му не се появяха да си го поискат.

Много от бегълците се върнаха в Константинопол, а Мехмед обеща специални облаги на всички завърнали се гърци, които можеха да докажат, че са от знатен произход. Тези, които сториха това, бяха незабавно обезглавени. Султанът пощади само бедните и им позволи да упражняват професиите си за благото на новото царство. Той се смили и над учените географи, над историците и над императорските техници и ги взе на служба при себе си. Философите обаче не пожали.

Някои титли:

Препозит — едно от най-доверените лица на императора, понякога го замествал; началник на целия дворцов щат от чиновници.

Ректор — управител.

Паракимомен — личен адютант на владетеля.

Велик папияс — главен вратар на двореца, който държал ключовете.

Протоманглавит (примикюр) — висш държавен чиновник при двора, който се грижел за церемониите.

Исторически личности:

Константин X Палеолог (8.II.1405–29.V.1453). Последният византийски император (от 1449). Син на Мануил Палеолог и сръбската принцеса Елена. От 1428 г. е деспот на Морея заедно с братята си. 1429–1430 завзема Патра. През декември 1452 признава унията с католическата църква. Загива по време на турския щурм срещу Константинопол.