Мика Валтари - Черният ангел

— Този човек, твоят посланик, те мами! Той сам може да бъде свидетел за това, колко пъти безрезултатно съм го молил да сътрудничи в твоя полза. Но от чиста амбиция и алчност той отблъскваше моята помощ, за да може да действа сам и да спечели благоразположението ти за моя сметка. Не знам какво е направил за теб, но то едва ли може да е нещо значително. Та той беше приятел с Джустиниани и латинците. Бог ми е свидетел, че аз съм ти служил много по-добре от него.

Султанът студено се усмихна, даде ми знак с ръка и каза отново:

— Неподкупнико, имай търпение!

Той повика ковчежника си, след което се обърна към гърците и рече:

— Вървете с моя ковчежник и потърсете сред пленниците в лагера и на корабите мъжете, чиито имена съобщихте. Много от тях може да са предрешени, за да скрият своя ранг, и няма да се издадат, ако само мой човек вика имената им. Вас те ще познаят и ще ви се доверят. Откупете ги от търговците на роби и от войниците. Разрешавам за всеки един от тях да платите по хиляда аспри, толкова важни са те за моите планове.

Гърците се възхитиха на неговото благоразположение и с готовност последваха ковчежника, разговаряйки оживено и вече разпределяйки по-важните постове в управата на града помежду си. Ала Мехмед усмихнато ме погледна, защото знаеше, че умея да чета неговото сърце. Нотарас беше отведен обратно в своя палат и султанът пожела бързо оздравяване на неговата съпруга.

Към мен той повече не погледна, а препусна обратно към лагера си, за да отпразнува победата. Вървях с него до Влахернския палат, където се спря, за да разгледа опустошените и ограбените от венецианците зали. Обърна се към свитата си и цитира древен поет:

— „Бухал крещи сред колонадите на Ефрасиаб, паяци са стражници пред императорските порти.“

Карисиосовата врата беше отворена, а през преградния ров беше построен мост. Там ни настигна един възбуден еничарски офицер, просна се в краката на султана и запита какво да правят с критските моряци, които са се затворили в две от кулите на Акрополския нос и отказват да сложат оръжие.

Турците можеха живи да ги изгорят в тези кули, като натрупат наоколо им дървета и ги запалят, но ми се струва, че в султанската войска едва ли имаше много войници, които щяха да се съгласят да участват в такова трудоемко и опасно мероприятие, пред възможността за грабеж, и то заради шепа инатливи християни. Мехмед също знаеше това и не можеше да си позволи неподчинението на еничарите тъкмо сега. Затуй само кимна с глава и благородно рече:

— Уважавам храбростта и на християните. С куража си те са заслужили своя живот. Нека да запазят оръжието си, товарите си и необезпокоявано да се качат на своя кораб.

Съмнявайки се в обещанията на турците, христяните се съгласиха да напуснат кулите едва привечер, когато с багажите и с оръжие в ръка се спуснаха по обезлюдените улици на плячкосаната и изоставена вече от агаряните част на пристанището. По пътя си те успяха да спасят от обезчестение няколко монахини от близкия малък метох.

Върнах се при Керкопорта и погребах тялото на Ана Нотарас в една от огромните вдлъбнатини в крепостната стена, направена от глюллето на турски топ. Струва ми се, че не можеше да има по-добър и по-почтен гроб от това. Помислих си, че един ден кафявите й очи може да се отворят отново под формата на тъмни цветя и да гледат над града от неговите руини.

В този град, залят от кръв и грабежи, човешкият живот беше по-евтин и от по-малко значение, отколкото можех да си представя. Веднага след като султанът напусна града, турците започнаха да се избиват помежду си за плячката и за по-хубавите жени. Непросветените дервиши се самовъзбуждаха в религиозен екстаз и кълцаха парче по парче пленените гърци, които отказваха да признаят техния пророк.

Покрусен се скитах сред този кошмарен хаос, но никой не посмя да ме доближи. Не управлявах крачките си, а се оставих краката да ме водят накъдето си поискат, тъй като ми беше предопределено да видя всичко, което се случваше в града. Има обаче граници на това, което човек може да издържи. След тях всички сетива се притъпяват — очите не виждат и умът не разбира. Бях се нагледал на ужаси и безчовечни дела и вече нищо не можеше да нарани сърцето ми.

Край императорската библиотека видях няколко латински търговци, които с каруци, теглени от мършави кранти, купуваха книги и ръкописи от разбеснелите се еничари. Грабители с ръце, пълни с книги, подритваха из двора окървавената беловласа глава на библиотекаря. Агаряните отпаряха тежките позлатени и инкрустирани корици на евангелията и на свещените книги, а страниците хвърляха в огъня, за да стопят златото, с което бяха изписани заглавните букви. За търговците оставяха най-евтините книги, които нямаха тежки корици и не бяха изографисани. Еничарите предпочитаха да хвърлят книгите в огъня под врящите с курбан казани, отколкото да се пазарят за няколкото сребърни монети на търговците.