Мика Валтари - Черният ангел

— Пристигнах навреме, за да се присъединя към венецианците, които напускаха Влахернския дворец — продължи Мануил. — За щастие някои от тяхната прислуга ме познаха, тъй като щяха да ме затрият само заради туй, че съм грък. Пробивайки си път през града, те посичаха по пътя си срещнатите турци и гърци без разлика и обраха няколко къщи, защото имаха доста време на разположение. Бяха озлобени от безсмислената смърт на техните сънародници по стените и от факта, че техният байло беше попаднал в турски плен. Отидох с тях до пристанището, след което се скрих тук, в мазето, и предоставих живота си в Божиите ръце. Имах намерение да се измъкна чак утре, когато агаряните са по-спокойни. Днес те са готови да посекат всеки само заради удоволствието от убиването, с изключение, разбира се, на жените, от които извличат други удоволствия.

— Докато това копие стърчи пред вратата, тук си в безопасност — успокоих го аз. — Това сега е мой знак и никой турчин няма да посмее да влезе в къщата. Освен това тя е незначителна и в нея няма жени. Но ако въпреки това някой влезе вътре, кажи, че къщата вече е запазена, кажи им името ми на турски и това, че си мой роб. Така нищо няма да ти се случи. Остани с Бога.

Мануил се вкопчи в мен, вцепенен от страх, и извика:

— Къде отиваш, господарю? Не ме изоставяй!

— Отивам да потърся Завоевателя — отвърнах аз. — И това име най му подобава. От всички султани нека на него да му викат Мехмед Завоевателя, тъй като той ще да е най-великият от тях и ще владее както над Изтока, така и над Запада.

Слязох близо до брега, където екипажите на турските кораби бяха заети със своята плячка и видях, че султанът наистина е поставил къщата на куропалат Лукас Нотарас под закрилата на чаушите. Заговорих ги и те ми обясниха, че куропалат Лукас Нотарас, двамата му сина и болната му жена са наистина на сигурно място зад тези стени. Клатейки глави, те се тюхкаха, че бяха загубили награда от хиляда златни аспри, тъй като куропалатът беше подмамил храбро сражаващия се османски принц Орхан в къщата си с цел после да го предаде на султана, но принцът беше усетил в последния момент какво го очаква и се беше спуснал, предрешен като монах, с един плетен кош в основите на крепостната стена откъм брега, където бе попаднал в плен на турските моряци. Един гръцки пленник обаче го познал и го издал на турците, като по този начин откупил свободата си. Веднага отсекли главата на принца и я проводили на султана.

По обяд се завърнах при катедралата и оттам наблюдавах как последните християнски кораби, газейки дълбоко под огромния си товар, бавно отплаваха. Но дори сега нито една турска галера не ги нападна. Северният вятър издуваше платната им, а по мачтите непобедени се вееха флаговете на много християнски нации в прощален привет към умиращия Константинопол.

— Носете предсмъртен привет на цялото християнство! — извиках аз. — Треперете, западни страни! След нас идва вашия ред! Не виждате ли, че носите нощ над цяла Европа?

Като че ли в думите ми имаше магия. Внезапно черни облаци покриха морето точно там, където корабите плаваха, и всичко над тях притъмня, все едно че отнасяха със себе си нощта. Ново летоброене носеха те на запад. Епохата на човешка похот и душевна смърт.

Турските войници започнаха да се събират от всички страни и по главната улица се зададе бляскавата султанска свита, вардена от облечени в зелено чауши и личната султанска охрана със златни лъкове в ръцете, както и бегачи, размахващи кадилници с благовония. Конете се препъваха в труповете на гърци, все още лежащи по улицата, а къдрокоси младежи от харема пръскаха розова вода около султанския жребец.

Пред разбитите бронзови врати султанът слезе от снежнобелия си кон. Неговото жестоко младо лице потрепваше от умора, но в жълтеникавите му очи грееше студена триумфална радост, каквато не бях откривал у друг човек. Видях тясното лице, тънкия орлов нос и издадената брадичка и отново бях завладян от същия ужас и привличане както по времето, когато живеех при него.

След като слезе от седлото, той премести металния жезъл, приличен на чук, в лявата си ръка, дълбоко се поклони, загреба шепа пръст и я посипа по главата си. Еничарите помислиха, че се прекланя пред единствения Аллах и занемяха почтително. Но ми се струва, че в действителност той се свързваше със земята като неин син и по този начин отдаваше своята почит към смъртта.

Мехмед влезе в черквата, придружен от своята свита, и аз бях сред първите, които го последваха. На пода се въргаляха няколко окървавени трупа и група еничари бяха заети с ограбването на катедралата. Чупеха иконите и откъртваха обкованите със злато и сребро рамки, събираха на куп книги, подвързани със слонова кост, и свещени съдове, завесите на олтара и избродираните с перли филони на поповете. По средата на залата един еничар разбиваше с брадва мраморните подови плочи в търсене на скрити съкровища.