Уилям Шекспир - Събрани съчинения — Том 4 (Трагедии)

Хеката (мит.) — гръцка богиня на мрака, повелителка на нощните духове.

Тарквиний — става дума за Секст Тарквиний, сина на легендарния римски цар Тарквиний Горди. Секст озлочестил Лукреция, съпруга на знатния римлянин Публий Колатин, която се самоубила, заклевайки мъжа си и Юний Брут да отмъстят за нея; те удържали клетвата си, като изгонили Тарквиний и установили Римската република (около 510 г. пр.н.е.)

„… Нептунов океан…“ (мит.) — Под „Нептунов океан“ се подразбират всички заети от вода пространства върху земното кълбо.

Велзевул — едно от многобройните имена на Сатаната.

„… йезуит-криводушник…“ — нападка срещу йезуитите, които чрез извъртания се мъчели да се оправдаят в хода на процеса по „Барутния заговор“ (вж. предговора).

„… гащи по френски модел“ — т.е. тясно прилепнали към бедрата.

Горгона (мит.) — женско чудовище, тъй страшно в лицето, че превръщало в камък всеки, който го видел.

Скон — град, в който по традиция бивали коронясвани шотландските крале.

„… духът на Марк Антоний… пред Цезаря…“ — става дума за отношенията между двама от членовете на втория римски триумвират Марк Антоний и Октавий Цезар, борбите между които — I в. пр.н.е. — довели до установяването на империята. Според Плутарх един предсказател предупредил Марк Антоний, че неговият „демон“ губи сила, щом е близо до духа на Октавий Цезар. Тази тема е използвана от Шекспир в „Антоний и Клеопатра“.

„… както на соколче зашиват клепките…“ — по този начин бивали временно ослепявани младите соколи при дресировката им.

„… хиркански тигър…“ — Хиркания — старо название на област близо до Каспийско море — била прочута с дивите си зверове.

Ахерон (мит.) — река, която течала през подземното царство на мъртвите, у древните гърци.

Едуард Набожния — става дума за Едуард II Изповедника, крал на Англия, царувал от 1042 до 1066 г.

„… Нортхъмберланд и войнствения Сиуард…“ — т.е. старият Сиуард и синът му, младият Сиуард.

Харпир — третият дух, придружаващ вещиците, наред с Мър и Квак от I действие, I сцена

„… тисов корен…“ — тисовото дърво по време на Шекспир било в Англия свързано с гробищата, както сега у нас кипарисът.

„… осем крале…“ — в това видение се съдържа пряка възхвала на Яков I, тъй като Стюартите се смятали произлизащи от корена на Банко. Осмият крал е самият Яков, а тези, които той показва в огледалото си, са наследниците му (вж. предговора).

„… със двоен кралски глобус и троен скиптър!“ — т.е. крале на Англия и Шотландия, а освен това и на Ирландия.

„… макар най-светлият да е сгрешил“ — става дума за падналия ангел Луцифер.

„… за кол съм вързан… от тази песя глутница!“ — образ, чест у Шекспир, основан върху борбата на мечки и кучета — грубо народно забавление, много популярно в Англия през XVI век.

„… глупаци римски… на мечовете си“ — намек за Марк Брут (вж. „Юлий Цезар“) или Марк Антоний (вж. „Антоний и Клеопатра“) и изобщо за древните римляни, които предпочитали самоубийството пред падането в плен или смъртта в бой.

Оригиналното название на трагедията е „The Tragedy Of Antony and Cleopatra“ — „Трагедия за Антоний и Клеопатра“.

„… страстта на една циганка!“ — по Шекспирово време смятали, че циганите произхождат от Египет, откъдето и названието им „gipsies“.

„… могъщият триножник, върху който лежи Вселената…“ — тъй като Антоний бил член на триумвирата, който владеел целия познат тогава свят. В оригинала изразът е „Triple pillar“ — троен стълб.

Фулвия — първата жена на Антоний.

Ирод Юдейски (библ.) — юдейският цар Ирод бил за Средновековието синоним на кръвожадност.

„… Съдът те оправдава — не си магьосник!“ — думи, свързани с процесите срещу вещиците и магьосниците, чести по времето на Шекспир.

Изида (мит.) — върховно божество на древните египтяни — богинята на луната и непорочността.