Роберт Хюлик: Скелет под камбаната

В стаята настана гробна тишина. Съдията потръпна. Като се загърна по-плътно в дрехите си, той каза:

— Наближава зимата, въздухът е мразовит. На излизане, инспекторе, кажи, ако обичаш, на слугите да приготвят един мангал.

Когато четиримата му помощници си отидоха, съдията стана. Той отиде до страничната масичка с огледалото, за да свали черната си съдийска шапка. Огледалото отрази изпитото му, измъчено лице. Тон сгъна машинално шапката и я постави в чекмеджето на дървената подставка. Сложи домашната си шапка и започна да се разхожда из стаята с ръце на гърба.

(img:Image35.gif)

СЪДИЯТА ДИ КОЛЕНИЧИ ПРЕД ИМПЕРАТОРСКИЯ НАДПИС

Съдията правеше отчаяни опити да успокои мисълта си. Но веднага щом успееше да се отърве от спомена за ужасите, на които току-що бе станал свидетел, пред очите му се явяваше страхотната гледка на премазаните тела на двадесетте монаси, а в ушите му отново и отново започваше да кънти безумният смях на Лин Фан, чиито крайници се изтръгваха от тялото. Той се питаше с отчаяние как великото Небе е могло да пожелае такова нечовешко страдание, такова гнусно кръвопролитие…

Разкъсван от съмнения, съдията застана неподвижно пред писалището и закри с ръце лицето си!… Когато ги свали, погледът му падна върху писмото от Съвета по обредите и церемониите. С тъжна въздишка тон си спомни за задължението да провери дали слугите са поставили надписа на подходящото място. Дръпна завесата, която отделяше личния му кабинет от съдебната зала. Мина през подиума, слезе в залата и се обърна. Видя масата. покрита с алена покривка, и празното си кресло. Зад него видя платното с избродирания голям еднорог, символ на прозорливостта. А като погледна по-нагоре, видя на стената над балдахина, прикрепен над подиума,хоризонталната дъска със словата на императора.

Когато ги прочете, обзе го дълбоко вълнение. Съдията коленичи върху голите плочи. Съвсем сам в студената, празна зала той дълго стоя така и се моли горещо и смирено.

Горе, високо над него, утринното слънце осветяваше през прозорците четири позлатени йероглифи, написани с безупречно красивия почерк на императора:

„Справедливостта е по-ценна от човешкия живот“

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/1149

Източник: [[http://sf.bgway.com|Библиотеката на Александър Минковски]]

НАРОДНА КУЛТУРА, СОФИЯ 1987

Липсват всички картинки.

В случая става дума за предмет, който няма формата на обикновено съдийско чукче. Той представлява продълговато парче от твърдо дърво с дължина около 30 см. В Китай го наричат „дзин-ганму“, означаващо в превод „дърво, което сплашва залата“. — Б. пр.

Набирането на чиновници за държавния апарат на феодален Китай ставало чрез система от изпити, на които кандидатите трябвало да покажат владеене на класическата литература, като съчинят стихотворение и напишат есе върху зададена тема. До вземането на изпитите от двата кръга кандидатите имали статут на студенти, макар често да се подготвяли самостоятелно, а успешно издържалите всички изпити получавали съответен ранг. — Б. к. р.

Буквално: „Дочуваща гласовете“ — богиня на милосърдието в китайския будистки пантеон, към която най-често се отправят молитвите за продължение на рода. — Б. к. р.

Става дума за традиционната форма на китайския ръкопашен бой, възникнал като средство за самозащита на будистките монаси, от която по-късно се развиват популярните днес „джудо“, „карате“, „кунфу“. — Б. к. р.

Тао Ган има предвид „трите съкровища“ на будизма: Буда, неговите духовни закони и будистката общност- — Б. пр.

До двадесетте години на това столетие за дребна разменна единица в Китай са служили медни монети, продупчени по средата и нанизанн на връв. С такава връзка пари Тао Ган прави своя фокус пред монасите. — Б. пр.

Буквално: „Мъдрецът от рода Шакя“ — име на основателя на будисткото вероучение, живял според легендата в Индия през VII в. пр. и. е. и известен с почетното звание Буда (пробуден), дадено му от неговите последователи. — Б. к. р.

Друго име на град Кантон. — Б. пр.

Според народното поверие в лисиците можело да се вселят зли духове, които притежавали свръхестествени способности, превръщали се често в красиви жени и прелъстявали жертвите си. — Б. к. р.