Роберт Хюлик - Мотив с върба

Вратата се отвори с трясък и вътре нахълта Ма Жун.

— Синьобяло е в канцеларията, господарю! Казва, че непременно трябва да говори с вас.

Съдията Ди стрелна с поглед развълнувания си помощник.

— Наистина ще се радвам да се запозная с нея — спокойно каза той. — Но сега нямам време. Трябва незабавно да тръгнем за съдилището. Закъсняваме, а Цяо Тай ни чака там.

— Каза, че е много важно, господарю — запротестира Ма Жун.

— Да чака тогава. Тръгваме!

Съдията се спусна по стъпалата, следван от двамата си помощници. Когато минаха край канцеларията на приземния етаж, Ма Жун се отби вътре. След малко настигна съдията и Тао Ган при носилката пред входната врата.

— Наредих й да чака, господарю — оклюмало доложи той. — Изглеждаше много ядосана. И не пожела да каже за какво става дума.

— Тя е доста независима млада жена — каза съдията, докато се наместваше в носилката. Вече на тръгване попита: — Какво ново около събирачите на трупове, Ма Жун?

Едрият му помощник се плесна по челото.

— Ох, съвсем забравих да ви доложа! — провикна се той, ядосан на себе си. — Всичко е наред, господарю. Нашите хора арестуваха шейсетима от тях. Оказа се, че имали само двама главатари, един бивш водач на разбойническа шайка и един даоистки свещеник отстъпник. Мислели да организират бунт под маската на религиозно антиправителствено движение. Възнамерявали да завземат стария град, да плячкосват до насита и после да изчезнат със заграбеното. Двамата главатари ще бъдат обезглавени тази нощ. Останали те ще ги пуснем, но след като изядат по един пердах, за да им държи влага. За голямо съжаление, господарю, трябва да доложа, че доктор Лю не е знаел за заговора. Познайте защо се е срещал толкова често с тези разбойници? Искал да го викат, когато попадат на трупове с по-необичайни признаци на болестта! Изобщо не мога да го проумея този мръсник!

— Арестувах Лю преди час — обясни съдията и раз каза за откритието си в дома на Мей. След като свърши, погледна с тревога небето и поклати глава: — Все пак ми се струва, че облаците леко се раздвижват. Освен това въздухът е по-влажен, отколкото на обед. Продължавам да се надявам, че най-сетне ще завали.

Пред високата порта на военния трибунал те слязоха от носилката. Откакто в столицата бе въведено военно положение, всички престъпления се разглеждаха тук, а не в градското съдилище или във Върховния съд на съдията Ди. Стражниците им отдадоха чест и един капитан в бойни доспехи придружи съдията до приемната. Появи се и Цяо Тай.

След като покани съдията да седне до обикновена масичка за чай, Цяо Тай му представи капитана, който щеше да следи за реда по време на заседанието. Докато съдията отпиваше от чая, капитанът обясняваше почтително всички подробности. В общи линии процедурата беше същата както в гражданския съд, но много по-опростена. Наближаваше единайсет часа, когато Цяо Тай и Ма Жун придружиха съдията и Тао Ган в залата.

Обширното помещение беше осветено с факли по военно му. Пред западната стена бяха подредени дълги редици от алебарди и остри копия, насреща се издигаше подиумът с креслото на съдията и висока маса с алена покривка. Отляво и отдясно стояха десетина военни полицаи с извадени мечове. В ъгъла два ма служители седяха един срещу друг на малка маса, отрупана със свитъци хартия и принадлежности за писане. Това бяха писарите, без право да се намесват в хода на процеса.

Цяо Тай съпроводи съдията до подиума и издърпа високото кресло зад масата. Съдията седна, Цяо Тай се изправи от дясната му страна, Ма Жун — отляво. Тао Ган се настани на столчето в края на масата. Цяо Тай даде заповед на капитана, който застана пред тях, отдаде чест и обяви:

— Всичко е готово, ваше превъзходителство!

Съдията Ди взе чукчето.

— Като извънреден губернатор на императорската столица обявявам съдебното заседание за открито — той удари с чукчето. — Съдът трябва да разгледа убийството на господин Мей, търговец от този град. Ще изслушам най-напред обвиняемия доктор Лю. Доведете го!

Капитанът даде знак на военните полицаи. Двама от тях излязоха през сводестата врата вляво. Съдията Ди се взря в поставените пред него формуляри. Те бяха празни, изготвени специално за извънредни случаи, всеки един от тях с големия червен имперски печат и заверката на първия министър. Всеки лист бе номериран. Смъртните присъди, произнесени в цялата империя, трябваше да бъдат потвърдени от Върховния съд и след това от самия император. Но разпорежданията в случай на извънредно положение допускаха съкратена процедура. Двамата войници доведоха доктор Лю пред подиума.