Роберт Хюлик - Мотив с върба

— Защо не го направихте? — с равен тон запита съдията Ди.

Доктор Лю се поколеба. Прокашля се няколко пъти.

— Ами вижте, ваше превъзходителство — заекна той, — преди регистраторът да разбере нещо, тя ме извика. Ние… разговаряхме в съседната стая. Тя падна на колене пред мен и ме помоли да я спася. Съпругът и наистина я сварил с любовник, скарали се и онзи мъж ударил Мей. Имал намерение само да го зашемети и после да избяга, затова и двамата обезумели от страх, когато видели, че Мей е умрял. Дълго се чудили какво да правят, и накрая решили да инсценират нещастен случай. Според нея никой не се съмнявал, че Мей наистина е паднал надолу по стръмните стълби и…

— Кой е бил любовникът и? — прекъсна го съдията.

— Тя не ми каза, ваше превъзходителство. Аз… — внезапно той скочи и се плесна по челото. — Милостиви небеса! — провикна се Лю. — Какъв невероятен глупак съм аз! Тя, разбира се, е казала, че съм аз! — той отново падна на колене. — Не вярвайте на тази жена, ваше превъзходителство! Умолявам ви, не и вярвайте! Тя е покварено, лъжливо същество, тя…

Съдията Ди вдигна ръка.

— Вие сте много умен мъж, Лю! — студено отбеляза той. — Никога не съм се съмнявал в това. Капитане, нека писарите прочетат свидетелските показания!

Двамата мъже прочетоха записките с напевен глас, спирайки от време на време за някои поправки, когато бележките им не съвпадаха. Капитанът подаде документа на Лю и той сложи отпечатъка от палеца си. Докторът понечи отново да се обърне към съда, но по знак на съдията двама войници го сграбчиха за раменете и го издърпаха встрани.

— Мръсен плъх! — просъска Цяо Тай на Ма Жун. — Надява се да хвърли цялата вина върху любовницата си и да се отърве с кратък престой в затвора.

Съдията стовари чукчето си и заповяда:

— Доведете обвиняемата госпожа Мей!

Двамата войници излязоха и се върнаха на часа с една възрастна жена, облечена в черно. Това беше надзирателката на женския затвор.

— Позволете да докладвам, ваше превъзходителство — заговори тя. — Затворничката госпожа Мей е болна. Повръща няколко пъти и мисля, че има треска. Посъветвах я да поиска лекарска помощ и да попълни молба за отлагане на разпита, но тя не се съгласи. Настоява да се яви пред съда, когато бъде призована. Какво ще реши негово превъзходителство?

Съдията помисли за миг, подръпвайки раздразнено брадата си, след което каза:

— Тъй като засега е достатъчно и кратко показание, можете да я доведете, но предупредете лекаря да я прегледа веднага след разпита!

Съдията Ди угрижено проследи с поглед госпожа Мей, докато тя бавно пристъпваше към масата. Надзирателката понечи да и помогне, но младата жена решително отказа. Когато падна на колене, съдията каза бързо:

— На обвиняемата се разрешава да стои права. Този съд…

— Аз убих съпруга си — прекъсна го тя с неузнаваем пресипнал глас. Втренчи в съдията огромните си блестящи очи и продължи: — Убих го, защото не можех повече да издържам безплодните ухажвания на този старец. Ожених се за него, защото… — гласът й се прекърши. Тя вдигна глава и сините скъпоценни камъни на обиците и блеснаха на светлината. Втренчена в някаква далечна точка над главата на съдията Ди, продължи: — Ожених се за него, защото смятах, че животът има да ми изплаща голям дълг. Бях само петнайсетгодишна, когато ме продадоха в един бардак в стария град. Там ме унижаваха по всевъзможни начини, биеха ме, подритваха ме и ме обиждаха, налагаха ме с камшик и ме караха да моля за още. Това беше… — тя закри лицето си с ръце. Когато заговори отново, гласът и си беше възвърнал донякъде красивата си мелодичност. — Тогава срещнах един човек, който ме заобича. Бях щастлива известно време. После открих, че нашата любов не ми е достатъчна. Исках нещо повече от любов. И се омъжих за Мей. Вече имах всичко, което желаех… освен любов. Имах любовници, много любовници. Повечето излизаха разни недодялани дръвници и след това се чувствах още по-омерзена от преди. Други… Унижаваше ме алчното им домогване до парите ми, гнусях се от долната им похот. Съпругът ми откри връзките ми и страданието му просто ме съсипваше. Това ме унижаваше много повече и от най-жестокия бой с пръчки в бордея. И след като го убих, трябваше да моля за милост, да моля този нещастен доктор и да обещавам, че ще се поддам на гнусните му щения… Винаги съм искала нещо повече. И колкото повече получавах, толкова повече съм губела. Сега напълно го съзнавам, но е късно!

Мъчителна кашлица разтресе тялото й..