Роберт Хюлик - Мотив с върба

Госпожа Мей остана безмълвна. Тя бе вторачила в съдията празни невярващи очи. Доктор Лю се обади:

— Аз бих могъл да изложа най-малко десетина други обяснения за тези факти, ваше превъзходителство. Вие сте известен с логическите си изводи и съм убеден, че не бихте искали да тревожите госпожа Мей с дръзки заключения, основани на толкова неубедителни доказателства!

Съдията го изгледа презрително.

— Разбира се, че не — спокойно отвърна той. — Откритите тук улики са само вторични доказателства. Главното в случая е, че вие и госпожа Мей сте ме лъгали от момента на смъртта на господин Мей. Вие заявихте, че госпожа Мей е намерила тялото на съпруга си в салона в долния край на стълбището към десет часа. Това означава, че трябва да е паднал по стълбите преди това. Защо тогава му е било необходимо да носи запалена свещ на излизане от библиотеката? Залата и галерията горе са осветени много добре от големия червен полилей и той е горял чак до полунощ.

Госпожа Мей и доктор Лю го гледаха напълно слисани. Съдията кръстоса ръце и обяви:

— Госпожо Мей, доктор Лю, арестувам ви за убийството на господин Мей Лин. Тао Ган, извикай войниците с носилката!

Половин час преди нощното заседание на съдилището Тао Ган помагаше на съдията Ди да облече официалната си роба в преддверието на личния му кабинет. Докато му подаваше шапката с висящите краища, той подметна:

— От самото начало този доктор не ми се нравеше, господарю.

— На мен също — отговори сухо съдията и нагласи внимателно шапката си пред специалното огледало, закрепено върху капака на черната лакирана кутия.

— Вие търсехте в библиотеката на Мей вероятното оръжие на убийството, нали, господарю?

Съдията се обърна.

— Отидох там най-вече за да проверя дали Мей е писал нещо непосредствено преди смъртта си. Мислех за черните петна по бузата му. Както ти сам каза, вероятно беше тушът случайно да е изцапал лицето му, докато е разтривал калъпчето в камъка. Но установих, че е чел и че камъкът и четчицата върху бюро то му са непокътнати. Мина ми през ум тогава, че главата му трябва да е била ударена с друг камък за туш, доста по-голям и по-тежък, използван непосредствено преди убийството, с остатъци от туш по него. Г1опаднах на оръжието на убийството в гостната стая долу — той погледна през прозореца и добави печално: — Времето все пак не се промени.

— Кога започнахте да подозирате, че Мей е бил убит, господарю? — с интерес попита Тао Ган.

Съдията скръсти ръце.

— Когато домоуправителят ми каза, че полилеят в салона свети до полунощ. Преди това имах само смътното усещане, че нещо не е наред. Много рядко един нещастен случай може да стане точно така, както се твърдеше, че се е случило с господин Мей. Имам предвид изпуснатата свещ в началото на стълбите, изпадналия по средата на стълбището пантоф, кръвта по върха на подпорната колона и главата на мъртвеца непосредствено до самата тази колона. Нагласено изглеждаше. Сякаш някой беше планирал как точно ще се случи всичко, стъпка по стъпка. По-нататък — фактът, че госпожа Мей е била куртизанка и че съпругът и е два пъти по-възрастен от нея, веднага извика в съзнанието ми познатия до болка любовен триъгълник: стар съпруг, млада жена, таен любовник. Това, че оневинявах госпожа Мей, се дължеше на високото ми мнение за почтеността и бляскавия ум на господин Мей. Прие мах, че мъж като него не би си избрал неподходяща жена. За съжаление съвсем не съм бил прав.

— Гостната долу е била чудесно място за тайни любовни срещи — отбеляза Тао Ган.

— Затова и настоявах да я видя, и то веднага след като от домоуправителя научихме за задната врата, водеща в градината и на улицата. И наистина, там намерих всички улики, от които се нуждаех. Самата госпожа Мей каза, че стаята не е била използвана от седмици. Но тоалетката беше използвана съвсем на скоро, при това от жена. По повърхността на пудрата в порцелановото бурканче се виждаха следи от пръсти, комплектът за вежди беше влизал скоро в работа. И леглото беше разхвърляно. Петната по пода и завесите ни предоставиха последните улики за това, което всъщност се е случило. Старият господин Мей очевидно е изненадал любовниците в полунощ или малко по-късно и единият от тях го е убил, като го е ударил по главата с тежкия камък за размиване на туш. Другият е бил съучастник. После са изтеглили мъртвото тяло в залата и са го оставили в края на стълбището. Там е било тъмно и оттук е дошла грешката със свещта, която Мей уж е държал — съдията Ди замълча за миг. Погледна проницателно своя помощник и продължи: — Много убийци правят грешка, като се опит ват да направят прекалено достоверна постановка, Тао Ган. В старанието си да заблудят следствието добавят излишни и прекомерни детайли, без да си дадат сметка, че именно така събуждат подозрение. В този случай пантофът, свещта и кръвта върху колона та бяха в повече. Както ти напълно точно забеляза, когато влязохме в залата, падането по тези стръмни стъпала би било съдбовно — още повече за стар човек като Мей. Всеки, който го намери в подножието на стълбите със смачкан череп, би приел, че е нещастен случай. Прекалено много улики се опитваха да подкрепят това очевидно заключение — той поклати замислен глава и продължи: — Доктор Лю направи тази грешка за пъти според мен. Вторият път беше, кога то разговарях насаме с него в имението на Йи след самоубийството на госпожа Йи. Тогава го попитах дали госпожа Мей навремето е била куртизанка. От господин Юан междувременно бях научил, че е била куртизанка, и попитах Лю само за да го накарам да говори за нея и да разбера нещо повече за техните взаимоотношения. Дотогава имах само смътното усещане, че нещо не е съвсем наред в инцидента с господин Мей. Лю можеше да отговори просто че не знае нищо за миналото на госпожа Мей, което би ме оста вило на същото място в догадките ми. Когато той отрече тя да е била куртизанка и ми наприказва разни небивалици за това, че била от виден стар род и че се омъжила за стария Мей пряко волята на баща си, разбрах, че знае всичко за истинското й минало. Този куп лъжи ме накара да предположа, че иска да я защити от възможно подозрение в престъплението, за което човек веднага си мисли, когато става дума за омъжена бивша куртизанка — изневяра. И така лъжите на Лю придадоха плът на смътните ми догадки и аз започнах да… — той млъкна внезапно и се огледа.