Роберт Хюлик - Лакираният параван

— Поемам цялата отговорност за закъснението — прекъсна го съдията.

Със свъсени вежди Дън отново закрачи напред-назад из библиотеката като пленен звяр. После се спря и каза примирено:

— Така да бъде, Ди. Оставям всичко във ваши ръце. Какво трябва да направя?

— Няколко съвсем дребни неща. Първо вземете един плик и напишете на него името и адреса на вашата съпруга.

Дън отключи най-горното чекмедже на бюрото си и извади един плик. Написа на него няколко йероглифа и го подаде на Ди, който го мушна в ръкава си и каза:

— Сега идете да вземете един кат дрехи на вашата съпруга и ги увийте на вързоп. Да не забравите и чифт обувки!

Магистратът го изгледа учуден, но излезе, без да каже дума. Щом остана сам, съдията Ди бързо измъкна от незаключеното чекмедже няколко официални бланки за писма и пликове с големия червен печат на съдилището и прибра всичко в ръкава си. Когато Дън се появи с един вързоп, увит в син памучен плат, погледът му попадна върху изкаляните поли на съдията и той възкликна смутено:

— Моля да ме извините, Ди! Толкова съм затънал в собствените си грижи, че дори не се сетих да ви предложа дрехи за преобличане. Дрехата и ботушите ви са целите в кал. Позволете да ви заведа до…

— Не, не! — прекъсна го съдията. — Тази вечер имам още няколко ходения на места, където една безупречно чиста дреха ще бие излишно на очи. Ще облека тялото в дрехите, които донесохте, и ще го извлека на пътеката, за да може утре сутринта първият минувач да се натъкне на него. В ръкава ще пъхна плика, така че идентифицирането да е незабавно. Щом ви донесат тялото, наредете веднага да бъде извършена аутопсия. Предполагам, че имате добър регистратор на смъртните случаи?

— Да, това е собственикът на голямата аптека до пазара.

— Добре. Ще кажете, че жена ви е била убита, докато е отивала към Северната врата, и че се води следствие. След това можете да поставите тялото във временен ковчег — той пое вързопа с дрехите и потупа Дън по рамото. — Опитайте се да поспите, Дън. Утре ще се видим. Не, не си правете труда да ме изпращате — със сърдечна усмивка се сбогува съдията.

Завари Студента в окаяно състояние. Младежът се свиваше на камъка и тялото му се тресеше. Опита се да каже нещо, но зъбите му затракаха неудържимо.

— Не се страхувай, магистре на разбойническите науки! Аз съм — успокои го съдията Ди. — Ще хвърля още едно око на трупа и после тръгваме.

Младежът беше толкова уплашен, че не обърна никакво внимание на вързопа в ръката на съдията. Ди внимателно изтегли камата, уви я в парче навосъчена хартия и я прибра в пазвата си. После облече тялото и го изтегли на пътеката. Извика Студента и двамата мълчаливо поеха по заспалите улици.

Младежът се съвземаше с мъка от дългото чакане. Съдията си помисли, че цялата му кръвожадност по всяка вероятност бе само юношеско перчене. Момчето беше само на осемнайсет години, след някоя и друга година злополучният вкус към насилието щеше да отшуми и да се забрави. Нехранимайко беше, разбира се, но като че ли не изцяло покварен. Ако не загазеше сериозно, може би по-късно би могъл да се върне към нормалния живот! Някъде по средата на пътя обектът на тези съчувствени разсъждения внезапно се обади:

— Знам, че вие с Ефрейтора за нищо ме нямате, но ви казвам, че само след два дни ще ви накарам ей такива очи да ококорите! Толкова пари ще имам, колкото през живота си няма да помиришете!

Съдията Ди не отговори, този род хвалби го отегчаваха. Когато се показа странноприемница „Феникс“. Студента спря и заяви:

— Довиждане. Имам да свърша една работа.

Съдията Ди продължи сам.

След като съдията Ди и Студентът тръгнаха за блатото, Цяо Тай изпи няколко чаши с Ефрейтора. Приказката бързо се насочи към битките на императорската армия през последните години 4 4 През 630 г. започва голяма офанзива на империя Тан в Средна Азия. През 658 г. вече има китайски префектури в Ташкент, Самарканд и Бухара — Б.пр. . Явно това бе любимата тема на Ефрейтора.

— Щом обичаш военния живот, защо си напуснал войската? — попита Цяо Тай.

— Направих една глупост! — отвърна Ефрейторът. — Пивницата започна да се изпълва с облечени във вонящи дрипи просяци, които идваха по двама, по трима. Ефрейторът и Голият Череп потънаха в сметки. Цяо Тай реши, че въздухът става непоносим. Освен това се опасяваше да не се появи просякът, който му бе продал бижутата, и се измъкна навън.