Роберт Хюлик - Лакираният параван

Съдията Ди се изправи и пристъпи към паравана 3 3 Изкуството на лака датира от дълбока древност. Лакът се извлича от т.нар. лаково дърво (Rhus vernicifera), което расте в Централен и Южен Китай. Полага се на дървена основа, като при най-качествените образци пластовете надминават двеста — Б.пр. . Той бе съставен от четири крила, четири изображения, изящна инкрустация на червен лак с частици зелен нефрит, седеф, сребро и злато. Явно беше много ценна антика, на не по-малко от двеста години, реши съдията. Дън продължи разказа си с едва доловим шепот:

— Четирите крила представят, както обикновено, четирите годишни времена. На първото, най-лявото, е изобразена пролетта. Един млад студент е заспал над книгите си на верандата на своя дом под клоните на висок бор. Слугата му приготвя чай, а в неговия сън са се явили четири девойки. И четирите са прекрасни, но една от тях е завладяла сърцето му. На второто крило се вижда лятото, сезонът на зреещите амбиции. Студентът е вече мъж. Следван от слугата си, той пътува за столицата, където ще положи последния си изпит и ще поеме чиновническата кариера. На третото крило е есента, време за събиране на плодовете. Младият мъж е издържал изпитите си и вече е на държавна служба. Облечен е в дворцов костюм, вози се на колесница, следва го прислужник с голямо ветрило, белег за ранга му. Той минава край една красива къща, на чийто балкон са четирите момичета от младежкия му сън и сред тях онази, която ще направи своя съпруга.

Магистратът замълча. Съдията Ди пристъпи пред четвъртото крило и го заразглежда внимателно.

— На четвъртото крило е зимата — поде Дън. — Време за размисъл, за озарен поглед към постигнатото, за спокойна радост. Това е картина на семейното щастие.

Съдията Ди се вгледа в любовната двойка, разположена зад маса в богато жилище. Художникът бе нарисувал двамата съвсем близо един до друг, като мъжът обгръщаше с една ръка раменете на жената, а с другата й подаваше чаша чай. Той се обърна и понечи да седне в креслото, но магистратът извика:

— Почакайте малко! Попаднах на този параван у един антиквар в столицата малко след като се ожених за Сребърен Лотос. Купих го веднага, макар че търговецът поиска много висока цена и трябваше да заложа някои неща. Не се поколебах нито за миг, защото на четирите крила с най-голяма точност бяха изобразени решителните моменти в моя живот. Като студент в родния ми град веднъж наистина ми се явиха насън четири девойки. По-късно, когато отивах с колесница в столицата, ги зърнах на балкона на една двуетажна къща, която се оказа жилище на излезлия в пенсия префект У. И след това се ожених за втората му дъщеря — Сребърен Лотос, възлюбената от моя сън! Този параван беше нашата най-ценна придобивка и винаги го вземахме с нас, където и да пътувахме. Колко пъти сме стояли пред него и сме се взирали в най-малката подробност, припомняйки си времето, когато ухажвах бъдещата си съпруга, и после сватбата! Преди една луна… беше голяма жега следобеда и аз накарах домоуправителя да ми постели тук в библиотеката, защото винаги има един свеж полъх. Възглавницата ми беше точно срещу четвъртото крило и двамата влюбени се намираха пред очите ми. Тогава направих ужасяващо откритие: рисунката не беше същата. Сега мъжът забиваше нож в гърдите на жена си!

Съдията Ди се наведе, за да разгледа по-отблизо сцената, и сподави възклицанието си. Лявата ръка на мъжа, онази, с която бе обгърнал раменете на своята любима, стискаше кама, насочена към сърцето й. Смъртоносното оръжие бе изобразено с тънка ивица сребро, инкрустирана в лака. Съдията поклати изумен глава и се върна да седне при масичката за чай.

— Не зная кога е станала промяната — продължи магистратът. — Най-внимателно огледах тази част. Отначало помислих, че вероятно майсторът е изпуснал едно парченце сребро и то е потънало в горещия лак, за да се появи сега, когато повърхността е започнала да се лющи. Но после открих за жалост, че парченцето е добавено след завършването на паравана… и то доста несръчно, както личи от малките пукнатини по лака наоколо.

Съдията Ди кимна мълчаливо. И той бе забелязал пукнатините.

— Значи аз бях този, който бе добавил там изображението на смъртоносното оръжие в безпаметен пристъп на безумие. Оттук следваше второ заключение: в болната част на моя мозък назряваше план за убийство на съпругата ми.

Магистратът Дън прокара ръка по челото си, погледна за миг паравана и побърза да извърне глава. С глух глас той продължи разказа си: