Франк Хърбърт: Дюн (Том трети)

Лусила отново си каза, че би искала да познава целия обхват на проекта. Все пак Тараза ясно бе очертала разделителната линия: „На Шуонгю не бива да се вярва, когато се отнася за сигурността на гола̀та.“

— Според нас самите тлейлаксианци(#) са избили повечето от досегашните единайсет — рече възрастната жена. — Само по себе си това би трябвало да ни говори нещо.

В синхрон с поведението на Шуонгю. Лусила също остана спокойна и в очакване, без да показва почти никакви чувства. Външният ѝ вид сякаш внушаваше: „Може да съм много по-млада от теб. но аз също съм пълноправна света майка.“

И почти реално почувства втренчения поглед на другата и неговата тежест.

Шуонгю бе изследвала холографските изображения на Лусила, но жената пред нея — от плът и кръв — смущаваше много повече. Една първокласно подготвена Впечатка, няма съмнение! Потъващите в собствената си синева очи без корекционни контактни лещи придаваха на погледа ѝ израз, съчетан в почти идеална хармония с леко удълженото лице. Сега, след като качулката на черната ѝ горна дреха бе отметната, се виждаше тъмна коса, събрана плътно като барета, преди да се спусне подобно на водопад по дължината на гърба ѝ. И най-грубата роба не можеше да скрие напълно едрите гърди на Лусила. Нейната генетична родова линия бе прочута с майчинския елемент на своята природа, а самата тя вече бе родила три деца на Сестринството, две от които — от един баща. Да, така е… Тъмнокоса чаровница с големи гърди и майчинско изражение.

— Почти нищо не казваш — отбеляза Шуонгю. — Очевидно Тараза те е предупредила и подготвила.

— Имаш ли основание да вярваш, че убийците ще направят опит да унищожат и дванайсетия гола̀? — попита Лусила.

— Вече пробваха.

Странна е лекотата, с която думата „ерес“ се появява в съзнанието, когато си помислиш за Шуонгю, не спираше да се удивява Лусила. Възможна ли е ерес сред светите майки? Религиозните обертонове на думата сякаш не се покриваха със смисловия контекст на Бене Гесерит. Как биха могли да съществуват еретични движения в средата на хора, които се отличаваха с изцяло манипулативно поведение спрямо всичко на религиозна тема?

Лусила отклони вниманието си към гола̀та, заел се с изпълнението на серия от странични премятания с изпънати ръце, при което затвори пълен кръг. преди да спре и да погледне отново към двете наблюдателки, застанали на парапета.

— Няма никаква грешка — през зъба̀та усмивка рече Шуонгю с глас, който прикриваше едва сдържана ярост.

Лусила отново погледна към нея. Ерес . Дисидентство не беше точната дума. Опозиция също не покриваше онова, което се долавяше в поведението на възрастната жена. Това беше нещо. което можеше да срине Бене Гесерит. Бунт срещу Тараза, старшата света майка? Немислимо! Старшите майки бяха отливани в монархически калъп. След като Тараза веднъж бе уважила направеното предложение и едва тогава бе взела своето решение, останалите сестри ѝ дължаха подчинение.

— Времето е напълно неподходящо за създаване на пови проблеми! — каза Шуонгю.

Подтекстът на думите ѝ беше ясен. Връщаха се хора от Разпръскването и някои по-напористи сред Изгубените заплашваха Сестринството. Почитаеми мами! Колко близко бе звученето на тия слова до „свети майки“…

Лусила се осмели да зададе предизвикателен въпрос:

— Е, да мислим ли, че ще трябва да съсредоточим вниманието си върху проблема с почитаемите мами от Разпръскването?

— Да съсредоточим? Как ли пък не! Те нямат нашите сили. Здравият разум изглежда им е чужд. А и не владеят тайната на меланжа. Точно нея искат от нас като познание.

— Възможно е — съгласи се Лусила, макар че не желаеше да приеме доводи без достатъчно стабилна обосновка.

— Старшата майка Тараза позагуби чувство за реалност и сега си пилее времето с поредния гола̀ — добави Шуонгю.

Лусила не отговори. Проектът за гола̀та бе докоснал отдавна опъната струна у светите майки. Възможността, макар и слаба, за евентуална поява на друг квизац хадерах(#) разтърсваше редиците им с поредните тръпки на гневен страх. Да се забъркват с останките от червейната фаза на Тирана! Беше безкрайно опасно.

— Днешният гола̀ не бива никога да стъпва на Ракис — промърмори Шуонгю. — Нека спящите червеи останат погребани.

Лусила още веднъж насочи вниманието си към гола̀та-дете. Стоеше с гръб към парапета и към тях самите, но нещо в позата му говореше, че знае за обекта на техния разговор и очаква да види реакцията им.