Франк Хърбърт - Дюн (Том трети)

Гола̀ ли!

Потърси в библиотеката тълкувания и уточнения за тази странна дума. Гола̀. Получи само сухата дефиниция_: „Гола̀ — човешки същества, израсли от взети от труп клетки в тлейлаксиански аксолотлови резервоари(#).“_

А какво е аксолотлов резервоар!

„Тлейлаксианско изобретение за възпроизвеждане на живо човешко същество от клетките на починал човек.“ „Дайте ми описание на гола̀“ — поиска той.

„Девствена плът, лишена от обема на оригиналната памет. Вж. Аксолотлови резервоари.“

Дънкан вече можеше да разчита както премълчаванията, така и празните пространства, с които всъщност хората от кийпа несъзнателно се издаваха. Сега направеното откритие буквално го блъсна в стомаха. Вече знаеше! Само десетгодишен, и знаеше!

Аз съм гола̀!

В късния библиотечен следобед, на фона на достъпната единствено за посветени техника, едно десетгодишно момче седеше мълчаливо пред екрана, стаило в себе си току-що придобитото прозрение:

Аз съм гола̀!

Не помнеше аксолотловите резервоари, където от собствените му клетки бе порасло дете. Първите му спомени бяха за Гийза, която го изваждаше от люлката, и за живия интерес във възрастните очи, надничащи иззад ловко спусканата завеса на клепачите. Случи се така, че неохотно подаваните му сведения както от обитателите на кийпа, тъй и от преровените отчети най-после очертаха контурите на едно странно същество — самия Дънкан.

„Дайте ми данни за Бене Тлейлакс(#)“ — поиска той в библиотеката.

„Те са народ, саморазделил се на лицетанцьори(#) и майстори. Лицетанцьорите са хибридни същества, стерилни и подчинени на Майсторите.“

Защо са сторили това с мен?

Техниката, подаваща информация в библиотеката, сякаш внезапно се бе превърнала в опасен чуждоземец. Започваше да се страхува не от празните пространства пред своите въпроси, а от възможността да получава отговори.

Защо съм толкова важен за Шуонгю и останалите?

Имаше усещането, че са постъпили несправедливо с него, дори достойни люде като Майлс Тег и Патрин. Какво ги бе подбудило да вземат клетки от човек и да създадат гола̀?

С голямо колебание зададе следния въпрос: „Може ли гола̀ да си спомни какъв е бил някога?“ „Възможно е.“

„Как?“

„Психологичната идентичност на гола̀та по отношение на оригинала се разглежда като задание за определени реакции, които могат да възникнат внезапно при травма.“

Ама че отговор!

„Но как?“

В този момент се намеси Шуонгю, пристигнала неочаквано в библиотеката. Очевидно във въпросите имаше нещо, което я бе накарало да бъде нащрек.

— Ще разбереш, когато дойде времето — каза тя.

Говореше му отвисоко! Той веднага почувства неправдата и неистинността. Някакъв вътрешен глас му пошепваше, че носи повече човешка мъдрост във все още несъбудената и неосъзната своя същност в сравнение с онези, които се изживяваха като висши същества. Силата на омразата му към Шуонгю доби ново измерение. Тя беше олицетворение на всички, които го измъчваха и осуетяваха опитите му да получи отговор на своите въпроси.

Ала и въображението му вече работеше с пълна пара. Твърдо бе решил да възстанови изначалната си памет и спомени! Почувства се на прав път. Ще се върне към забравените си родители, семейство, другари, врагове…

Попита Шуонгю:

— Заради моите неприятели ли ме създадохте?

— Дете мое. вече си узнал каква е силата на мълчанието — отвърна тя. — Разчитай на това познание.

Много добре. Ето как ще се боря с теб, проклета вещице. Ще мълча и ще уча.. Но няма да ти показвам какво чувствам.

— Знаеш ли, че според мен се превръщаш в стоик — каза Шуонгю.

Значи отново гледа на него отвисоко! Не може да понася подобно отношение. Ще се изправи срещу всички с мълчание и наблюдателност… Почти избяга от библиотеката и се сви на кълбо в стаята си.

През последвалите месеци много неща потвърдиха факта, че е гола̀. Едно дете инстинктивно разбира, когато нещата около него придобиват необичаен характер. От време на време зърваше свои връстници отвъд стените, които се разхождаха на воля по обиколния път, смееха се и викаха. Потърси и намери сведения за други деца в библиотеката. Възрастните не идваха при тях и не ги подлагаха на тренировки с голямо натоварване, каквито бяха неговите. Над главите на другите деца не висеше света майка Шуонгю, която да подрежда и направлява и най-незначителните неща в живота им.

Последното негово откритие ускори и друга промяна в живота му. Луран Гийза бе окончателно отзована.