Франк Хърбърт - Дюн (Том трети)

„Ти си идеалният изпълнител на тази задача“ — бяха първите ѝ думи.

Башарът бе изживял дълъг живот с немалко значителни постижения и сетне излязъл с чест в оставка. Знаеше, че е стар, с вече позабавени реакции и с всички недостатъци на възрастта, проникнали без остатък в тялото и ума му, но зовът на дълга ускори неговото решение дори когато бе принуден да сподави желанието да отговори „Не“.

Назначението дойде лично от Тараза. Най-могъщата от всички властимащи (включително и от Мисионария Протектива) избра него. Не обикновена света майка, а самата старша света майка.

Тараза лично пристигна в затънтеното място в Лернаус, където се бе оттеглил. По този начин му бе оказана необикновена чест и той го знаеше. Появи се без предизвестие, придружена само от две прислужнички и отряд за охрана, в който набитото му око веднага съзря няколко познати лица. Собственоръчно ги бе обучавал. Времето на нейното пристигане също не бе случайно избрано — сутринта, малко след като бе закусил. Явно познаваше добре ритъма на живота му и бе сигурна, че е най-бодър и работоспособен тъкмо сега. Искаше да е в най-добрата си форма за срещата им.

Патрин, старият му ординарец, я въведе във всекидневната в източното крило — неголямо изискано помещение със солидни мебели. (Неприязънта на башара към всякакви фотьойли и други саморегулиращи се писъци на модата в мебелното изкуство бе добре известна.) Помощникът му имаше вкиснат вид и Тег веднага схвана ситуацията. Макар удълженото бледо лице на Патрин с множеството си възрастови белези да приличаше на неподвижна маска за всеки друг, той познаваше много добре значението на която и да е бръчица около устата на мъжа, както и замръзналия поглед в старческите му очи. Най-вероятно Тараза му бе казала нещо по пътя към стаята, което силно го бе разтревожило.

Високи, тежки плъзгащи се врати от метастъкло обрамчваха всекидневната в източна посока, разкривайки изглед към спускащата се надолу поляна и дърветата покрай реката. Светата майка спря и огледа с възхищение пейзажа пред себе си.

Без още да бъде казана ѝ дума, Тег натисна едно копче. Завеси се спуснаха и скриха гледката едновременно със запалването на светоглобуси. Жестът му бе знак за Тараза, че със способностите си на ментат той е преценил необходимостта от уединение. Потвърди, че е така, като се обърна към Патрин:

— Моля те, разпореди се да не ни безпокоят.

— Господине, ще има ли някакви заповеди за Южната ферма? — позволи си да попита помощникът.

— Заеми се сам, ако обичаш. Двамата с Фирус знаете какво искам.

На излизане ординарецът му затвори малко рязко вратата — още един незначителен сигнал, който обаче казваше достатъчно.

Тараза направи няколко крачки и огледа стаята.

— Жълтозелено — каза тя. — Един от предпочитаните ми цветове. Майка ти явно е имала добро око.

Приятна топлина сякаш заля Тег. Бе силно привързан към тази сграда и земята около нея. Семейството му беше едва третото по ред поколение от рода им тук, но оставило траен знак след себе си. В много от стаите почти никак не бе променена подредбата на майка му.

— Обичта към земята и дома дава сигурност — каза той.

— Особено ми харесаха килимите в прегорял оранж и цветното стъкло на ветрилообразния прозорец над входната врата — продължи Тараза. — Сигурна съм, че е истинска антика.

— Едва ли си дошла да разговаряме за вътрешно обзавеждане — осмели се да ѝ напомни Тег.

Тараза прихна.

Имаше пронизителен глас, а обучението в школата на Сестринството я бе научило да го използва с необходимия ефект. Подобен глас просто не можеше да остане незабелязан, дори когато най-внимателно биваше сведен до непринуден тон, както в случая. Тег бе присъствал на нейни изказвания в Съвета на Бене Гесерит. Държанието ѝ и там бе властно и убедително, а всяка нейна дума — свидетелство за необикновено проницателен ум, направляващ я при взимането на решения. Вече предчувстваше значимостта на мисията, която я бе довела тук, въпреки че нейното поведение все още не подсказваше нищо конкретно.

Башарът посочи тапициран в зелено стол вляво. Тя стрелна с очи натам, обиколи отново стаята с поглед и умишлено сдържа усмивката си.

Още в началото бе готова да се обзаложи, че в къщата няма нито един биологичен саморегулиращ се фотьойл. Самият Тег бе антика, заобиколила се с антики. После седна и приглади роклята си, спокойно очаквайки домакинът да вземе подобен стол и да се настани срещу нея.