Франк Хърбърт - Дюн (Том трети)

Без да спре да следи тайно двете свети майки, Дънкан изпълни серия от странични премятания през изпънати ръце. При всяко движение работеше с мускулите си така, както го бе учил Тег.

Башарът го обучаваше и в областта на военните системи за защита на планетата. Около Гамму бе разположен пръстен от орбитални бойни кораби, чийто екипаж се намираше на борда без семействата си. Те оставаха долу като заложници за бдителността на пазачите в Орбита. Някъде помежду корабите в космическото пространство се намираха и неоткриваемите не-кораби, екипажът на които беше попълван изцяло от хора на башара и Сестринството.

— Нямаше да приема назначението, ако не ми беше предоставен пълен контрол върху всички защитни системи — обясни му Тег.

Дънкан осъзна, че той е „назначението“. Кийпът бе на мястото си, за да го защитава. А орбиталните бойни кораби на Тег, както и не-корабите, осигуряваха защитата на кийпа.

Всичко споменато представляваше част от военната подготовка и образование, чиито елементи му бяха някак си странно познати. Учейки се как да отбранява очевидно уязвима планета от атаки от космоса, той вече знаеше , че защитните системи и съоръжения са разположени правилно. Като цяло бе твърде сложно, но отделните елементи не се оказаха тайна, така че след идентифицирането им нещата бързо ставаха разбираеми. Например имаше установен постоянен контрол над атмосферните условия и на кръвния серум на планетните обитатели. Лекарите от школата Сук(#), на които Бене Гесерит плащаше щедро, бяха навсякъде.

— Болестите са оръжие — поясняваше Тег. — Следователно нашата защита срещу заболяванията трябва да бъде в безупречно състояние.

Нерядко башарът ругаеше пасивната отбрана. Според него тя беше „продукт на манталитета на защищаващи се, за който отдавна е известно, че създава смъртоносни слабости“.

Когато Тег водеше заниманията по бойна подготовка, Дънкан слушаше внимателно. Патрин и библиотечната документация недвусмислено потвърждаваха, че ментат(#)-башарът е бил прочут военачалник на служба при Бене Гесерит. Помощникът често споменаваше за общата им военна кариера, а героят неизменно беше Тег.

— Мобилността е разковничето на военния успех — казваше той. — Ако останеш затворен в укрепени фортове, дори те да са с размерите на планета, винаги ще си уязвим.

Не държеше особено много на Гамму:

— Виждам, че мястото ти е вече познато като някогашната Гайди Прайм. Харконите, които бяха тогава господари, ни научиха на доста неща. С тяхна помощ разбрахме по-добре до каква ужасяваща бруталност могат да стигнат хората.

Припомняйки си разговора, Дънкан забеляза, че двете свети майки, които го наблюдаваха от парапета, без съмнение беседваха за него.

„Дали съм назначение и за новодошлата“?

Не обичаше да го следят и се надяваше, че Лусила ще му отдели известно време — насаме. Видът ѝ не говореше за грубост и лош характер. За разлика от този на Шуонгю.

Дънкан продължи упражненията си, като въведе и ритъма на едно лично заклинание: По дяволите Шуонгю! По дяволите Шуонгю!

Вече четвърта година я мразеше — от деветгодишната си възраст. Смяташе обаче, че тя не долавя неговата омраза, навярно бе забравила за случката, която я възпламени.

Беше едва на девет, когато съумя да се промъкне през вътрешната охрана в тунел, отвел го до един от бункерите. Вътре се носеше миризма на мухъл. Бледи светлини. Влага. Успя дори да надникне през една от бойниците на бункера, преди да го пипнат и да го върнат с груби тласъци в централния участък на кийпа.

Бягството стана причина за изнасянето на строга беседа от Шуонгю — надменна и заплашителна личност, чиито заповеди бе длъжен да изпълнява. Все още мислеше за нея по същия начин, въпреки че вече знаеше за заповедния Глас на Бене Гесерит — ловкото вокално майсторство, което може да сломи волята на всеки неподготвен слушател.

Длъжен да изпълнява нейните нареждания.

— Стана причина за наказание на цяло отделение от охраната — каза тогава Шуонгю. — А то ще бъде достатъчно сурово.

Това беше най-неприятната част от назидателната ѝ беседа. Дънкан харесваше някои от пазачите и понякога прилъгваше неколцина от тях в игра със смях и лудории. Малката му шега, състояща се единствено от промъкване до бункера, обиди и нарани приятелите му.

Той вече знаеше какво е да бъдеш наказан.

По дяволите Шуонгю! По дяволите Шуонгю!

След поученията на старата вещица прибяга до тогавашната си главна инструкторка — светата майка Тамалани — още един от съсухрените образи на старици със сдържани маниери, снежнобяла коса над тясно лице и обветрена кожа. Поиска да разбере от нея нещо повече за наказанието на пазачите. Светата майка изненадващо се замисли дълбоко, а грубият ѝ глас напомняше скърцане на дърво: