Франк Хърбърт - Фани Мае

Маккай изпревари Фурунео и избърза към подветрената страна на хидробола. Остана там с ръце в джобовете, потръпвайки от студ. Заоблената гладка повърхност на съоръжението не можеше да спре леденият вятър.

— По-голям е, отколкото очаквах — каза той, когато Фурунео застана до него.

— За първи път ли виждаш такова чудо отблизо?

— Ъхъ.

Маккай заразглежда хидробола. Матовата метална повърхност бе осеяна с малки обли издатинки. Стори му се, че не са безразборно пръснати, а следват някаква система. Може би бяха някакви сензори? Или контролни уреди? Точно срещу него се виждаше някаква драскотина, като белег от удар. Но когато Маккай прокара ръка по нея, повърхността му се стори абсолютно гладка.

— Ами ако все пак не сме прави за тези неща? — попита Фурунео.

— Ммм?

— Ако те изобщо не са домове на Кейлбаните?

— Нямам представа. Помниш ли инструкциите?

— Да, намираш „малката заоблена изпъкналост“ и почукваш по нея. Вече опитахме това. Ето, има една точно от лявата ти страна.

Маккай с мъка се извъртя и пристъпи в указаната посока, междувремено окъпан от облак водни пръски, навян от вятъра. Треперейки от студ, протегна ръка и почука по указаната издатинка.

Нищо не се случи.

— На всички инструктажи, които съм посещавал, казваха, че тук все някъде трябва да има врата — изсумтя Маккай.

— Но не вярвам да са ти казали, че вратата трябва да се отвори всеки път, когато почукаш на нея — отвърна Фурунео.

Маккай продължи да обхожда хидробола. Намери друга издатинка и почука.

Нищо.

— Опитахме и тази — рече Фурунео.

— Чувствам се като пълен глупак. — каза Маккай.

— Може пък да няма никой в къщи.

— Мислиш, че е с дистанционно управление? — попита Маккай.

— Или пък е изоставен. Кораб напуснат от екипажа.

Маккай посочи една тънка зелена линия, дълга около метър, върху наветрената страна на хидробола.

— Това пък какво е?

Фурунео присви рамене и наклони глава срещу вятъра и водните пръски.

— Не си спомням да съм го виждал преди — отвърна, загледан в линията.

— Ще ми се да знам доста повече за тия проклети неща — изгрухтя Маккай.

— Може би не чукаме достатъчно силно — предположи Фурунео.

Маккай присви устни замислено. Извади комплекта с инструментите си и избра една пръчка слаб експлозив.

— Върни се от другата страна — каза.

— Сигурен ли си, че трябва да опиташ това? — попита Фурунео.

— Не.

— Е, ами тогава… — Фурунео присви рамене и се оттегли зад хидробола.

Маккай залепи парче от експлозива под зелената линия, прикрепи часовниковия механизъм и се присъедини към Фурунео.

Чу се глух тътен, почти удавен в грохота на прибоя.

Маккай изведнъж почуства странна тишина вътре в себе си. Ами ако Кейлбана се ядоса и извади някакво оръжие, което никой не е виждал до тогава? Втурна се към обратната страна на хидробола.

Над зелената линия се бе появила овална дупка, като че ли някой бе избил чеп от отвора на бъчва.

— Май уцели десятката — каза Фурунео.

Маккай подтисна раздразнението си, което знаеше че се дължи на яростина и каза:

— Ъхъ. Помогни ми.

Бе забелязал, че Фурунео много добре контролира реакцията на наркотика.

С помощта на Фурунео Маккай се покачи до овалния отвор и надникна вътре. Посрещна го слабо виолетово сияние. Нещо като че ли се раздвижи в сумрака.

— Виждаш ли нещо? — извика Фурунео.

— Не знам. — Маккай се отърколи вътре и тупна на застлан под. Опита се да се огледа, доколкото му позволяваше слабото виолетово сияние. Зъбите му тракаха от студ. Стаята очевидно заемаше цялата вътрешност на хидробола. Таванът бе нисък. От ляво върху стените потрепваха светлинки във всички цветове на дъгата. Точно срещу него, в другия край на стаята се намираше огромен съд с формата на супник. Стената отдясно бе покрита с цилиндри, сфери и пирамиди.

Усещането за раздвижване идваше откъм супника.

Изведнъж Маккай осъзна, че се намира в присъствието на Кейлбан.

— Какво виждаш? — извика Фурунео.

Без да откъсва поглед от супника, Маккай леко извърна глава:

— Тук има Кейлбан.

— Да вляза ли и аз?

— Не. Кажи на хората си и стой нащрек.

— Разбрано.

Маккай насочи цялото си внимание към супника. Гърлото му пресъхна. Никога преди не бе оставал насаме с Кейлбан. Това бе привилегия, запазена за научните изследователи, екипирани с цяла камара мистериозни инструменти.

— Аз… ъъъ… съм Йори Х. Маккай, Бюро по Саботаж — започна той.