Франк Хърбърт: Фани Мае

— Завържи някакъв разговор, помоли го за съдействие, каквото и да е — каза Маккай. Интонацията му добави, че е доста нелепо един агент на Бюрото да пита как трябва да обърква нечии планове.

— Осем часа — каза Фурунео.

— И не забравяй яростина.

Маккай се намираше на Тутълси, планетата на медените месеци. Отне му един час да довърши развода, след което се върна на плаващият дом, който бяха закотвили край острова Цветя на любовта. Дори вълшебните питиета на забравата, приготвяни на Тутълси не можаха да му помогнат, помисли си Маккай. Този брак се бе оказал излишно губене на време. Вече бившата му жена не знаеше достатъчно за Млис Абнет, въпреки че в докладите се споменаваше, че в миналото са били близки. Но това е било в друг свят.

Този му брак беше петдесет и четвърти по ред. Последната му съпруга бе с по-светла кожа от предишните и доста по-опърничава от тях. И за нея това не беше първи брак. Пък и твърде рано бе заподозряла какви са истинските мотиви на Маккай да се ожени за нея.

Спомените го накараха да се почувства виновен. Яростно се отърси от това си чувство. Нямаше време за лигави сантименталности. Твърде много бе заложено на карта. Тъпа женска!

Тя вече се бе изнесла от плаващият дом и Маккай усещаше неприязънта на съществото. Той бе разбил идилията, която плаващият дом бе конструиран да създава. Веднага щом си тръгнеше и къщата щеше да си възвърне обичайната любезност. Тези плаващи домове бяха нежни създания, чувствителни към раздразнението на разумните.

Маккай започна да опакова багажа си. Старателно провери комплекта с инструментите: подбор от стимуланти, пръчки пластичен взрив, други експлозиви с различно предназначение, лъчемет, защитни очила, пентограми, тампон с униплът, разтворители, минипютър, монитор за Таприсиот, холоскенер, руптери, компаратори… всичко на място. Комплектът представляваше компактен малък пакет, който той криеше във вътрешния джоб на маскировъчното си яке.

Напъха малко бельо и дрехи в една чанта. Останалото си имущество опакова и надписа за изпращане до складовете на БюСаб. Остави пакетите върху две кучекресла. Те като че ли споделяха неприязанта на плаващия дом. Останаха неподвижни дори когато той нежно ги погали.

Е, добре… Все още се чувстваше виновен.

Въздъхна и извади S-образния ключ. Този пространствен скок щеше да струва сума ти пари на Бюрото. Кордиалити се намираше на половин галактика разтояние оттук.

Пространствените врати работеха безупречно, но Маккай чувстваше леко безпокойство, че трябва да осъществи пътуването със средства, напълно зависими от Кейлбаните. Имаше нещо зловещо в това. S-образните пространствени врати бяха станали толкова общоприети, че повечето от разумните ги използваха без да си задават въпроси относно същността им. Маккай бе споделял това безгрижно отношение преди тревогата вдигната от Бюрото във връзка със сегашния случай. Сега сам се чудеше на себе си. Това нехайно отношение показваше колко лесно разумната мисъл може да попадне в капана на самозаблуждението. Податливостта към самозаблуждение бе обща черта за всички разумни. Пространствените врати на Кейлбаните бяха напълно приети от Конфедерацията на Разумните от около деветдесет стандартни години насам. Но за цялото това време се знаеше за съществуването само на осемдесет и три Кейлбана.

Маккай подхвърли ключа нагоре и сръчно го улови.

Защо Кейлбаните настояваха всички да наричат дарбата им „S-образен ефект“, заплашвайки с отказ да предоставят възможностите си за ползване? Какво толкова важно имаше в едно име?

Трябва да тръгвам , каза си Маккай. Но все още не помръдваше.

Осемдесет и три Кейлбана.

Вдигнато по тревога, Бюрото пазеше пълна секретност по проблема. А той беше следният:

Кейлбаните просто изчезваха един по един. Ако изобщо това което правеха Кейлбаните можеше да се нарече „изчезване“. И всяко такова изчезване бе съпроводено с масово измиране или изгубване на разсъдъка сред разумните.

Нямаше съмнение относно факта, че този проблем бе натресен на БюСаб вместо на някое от полицейските отделения. Правителството си го връщаше тъпкано при всеки удобен случай. Властимащите се надяваха да дискредитират Бюрото. Маккай с безпокойство се замисли за скритите мотиви на собственото му избиране за агента, който да се справи с тази задача.