Франк Хърбърт - Фани Мае

— Бюрото по Саботажа има да урежда някои законови въпроси с теб — каза й той. Предупреди я официално, за да спази формалностите.

— Аз съм свободен гражданин! — излая тя. Гласът й бе надменен и величествен, но нотките на раздразнение в него разваляха ефекта.

Маккай се окуражи от тази нейна проява на слабост. Такива прояви на слабост бяха отличителна черта на хората, облечени в богатство и власт. Маккай доста често се бе сблъсквал с такива прояви и знаеше как да се справи със ситуацията.

— Фани Мае, аз твой гост ли съм? — попита той.

— Наистина — отвърна Кейлбана. — Аз ти отворих вратата си.

— Не съм ли аз твоя господарка, Фани Мае? — настоя Абнет.

— Наистина, ти ме нае.

Хищен, сатанински израз се появи на лицето й. Очите й се превърнаха в цепки.

— Много добре. Тогава се приготви да изпълниш задълженията си по…

— Един момент! — прекъсна я Маккай. Обзе го отчаяние. Защо бързаше тя толкова? Каква беше тази едва доловима писклива нотка в гласа й?

— Гостите не се месят където не им е работа — каза Абнет.

— БюСаб само решава къде и кога да се намеси! — отвърна Маккай.

— Вашите правомощия си имат граници! — възпротиви се тя.

Маккай видя многото възможности за противодействие, които се криеха в изявлението й. Наети оперативни работници, огромни суми, дадени за подкупи, изфабрикувани улики, скалъпени обвинения, заплахи, сърцераздерателни репортажи по визиите за това как тази добра и горда дама е подложена на гонение от страна на собственото й правителство. И всичко това за да се оправдае… какво? Насилието върху неговата личност? Не, нямаше да има насилие. По-вероятно бе да се опитат да го дискредитират, да стоварят върху гърба му тежестта на собствените му прегрешения.

Мисълта за цялата тази огромна власт го накара да се запита защо се бе оставил да бъде уязвим от нея. Защо бе избрал БюСаб? Защото съм човек, на когото е трудно да се угоди, отговори си той. Станах Саботьор по собствен избор. И вече нямаше връщане назад. БюСаб бе способно да мине през всякакви ситуации и да излезе на правия път.

И в този случай БюСаб носеше на плещите си цялата разумна вселена. Товарът бе огромен, но чуплив и крехък, страховит, но същевременно изплашен. И здраво бе забил острите си нокти в плътта му.

— Вярно е, че нашите правомощия си имат граници, но те са толкова огромни, че се съмнявам дали някога ще можеш да ги видиш — изръмжа Маккай. — А сега ми кажи какво става тук.

— Ти не си полицейски агент! — излая Абнет.

— Може би трябва да извикам полицията — отвърна той.

— И на какво основание? — усмихна се тя.

Тук вече го хвана на тясно и знаеше това. Адвокатите й добре й бяха разтълкували клаузата за открито сътрудничество от Статиите на Федерацията на Разумните: Когато представители на различни видове формално се съгласят на сътрудничество, от което имат взаимна изгода, договарящите се страни са единствените, които имат право да определят стойността и формата на съответната изгода, при положение, че споразумението им не нарушава закон, договореностите на контракта, или други съществуващи съдебни разпоредби, които забраняват договарянето на страните; също така и, ако е изпълнено условието, горепосоченото формално споразумение да е постигнато напълно доброволно и да не нарушава общественият ред.

— Твоите действия ще причинят смъртта на този Кейлбан — каза Маккай.

Не хранеше илюзии относно този си аргумент, но така поне щеше да спечели малко време.

— Ще ти се наложи да докажеш, че понятието разпадане на свръзките на Кейлбаните съответства на нашето понятие за смърт — отвърна Абнет. — А ти не можеш да го направиш, просто защото това не е вярно. Защо се бъркаш? Това е просто една безобидна игра между…

— Това е повече от игра — каза Кейлбана.

— Фани Мае! — изкряска Абнет. — Ти не можеш да ме прекъсваш! Спомни си нашият договор.

Маккай погледна в посока на не-присъствието и се опита да разтълкува пъстроцветният пламък, който сетивата му отказваха да възприемат.

— Отбелязвам противоречие между целите и структурата на управление — каза Кейлбана.

— Точно така! — отвърна Абнет. — Сигурна съм, че Кейлбаните не могат да изпитват болка. Те дори нямат термин за болка. Ако на мен ми доставя удоволствие да заповядам да бият с камшик и да наблюдавам реакциите на…

— Напълно ли си сигурна, че тя не чувства болка? — попита Маккай.

Злорада усмивка изпълзя на лицето на Абнет: