Франк Хърбърт - Фани Мае

— Или нещо друго — изсумтя Фурунео.

— Абнет контролира S по право, като купувач — каза Кейлбана.

— Видя ли какво имам предвид? — каза Маккай.

— Можеш ли да отмениш нейния контрол, Фани Мае?

— Условията на договора изискват ненамеса.

— Но не можеш ли все пак да използваш собствените си S-пространствени врати? — настоя Маккай.

— Използва всички — отвърна Кейлбана.

— Това е лудост! — ядно рече Фурунео.

— Лудостта се дефинира като липса на нормалния ход на мислите в процеса на съпоставяне на логическите понятия — каза Кейлбана. — Лудостта често се използва като преценка на състоянието на един вид организми от друг. Неуместна интерпретация.

— Е, получих си го — въздъхна Фурунео.

— Виж сега, — каза Маккай. — Смъртните случаи и полудяванията свързани с изчезванията на Кейлбаните напълно подкрепят нашата интерпретация. Сблъскваме се с нещо много опасно, което може да избухне всеки миг.

— Значи, трябва да открием Абнет и да я спрем.

— Казваш го така, като че ли е страшно лесно — отвърна Маккай. — Ето ги и заповедите ми. Веднага изчезваш от тук и алармираш Бюрото. Разговорът с Кейлбана няма да се е записал на рекордера, но ти имаш всичко в паметта си. Кажи им да те скенират за да видят всичко.

— Разбрано. Ти оставаш ли?

— Да.

— Какво да им кажа за теб?

— Искам да хвърля един поглед на помощниците на Абнет и обстановката около нея.

Фурунео прочисти гърлото си. По дяволите, наистина беше горещо!

— А, мислил ли си, просто да… нали знаеш, бум-бум? — направи движение като че ли стреля с лъчемет.

— Много добре знаеш, че не всичко може да мине през една пространствена врата — смъмри го Маккай. — Поне не и с нужната скорост.

— Може пък тази пространствена врата да е различна.

— Съмнявам се.

— След като докладвам, после какво?

— Стой неотлъчно отвън, докато не те повикам. Освен ако не ти предадат някакво съобщение за мен. А, и започни генерално претърсване на Кордиалити… просто за всеки случай.

— Да, разбира се — Фурунео се поколеба. — Още нещо… с кого да се свържа в Бюрото? Билдун?

Маккай впи поглед във Фурунео. Защо го питаше с кого да се свърже? Какво се опитваше да му каже?

И тогава му просветна, че Фурунео напълно уместно бе засегнал една деликатна тема. Директорът на БюСаб, Наполеон Билдун беше Пан Спечи, петоличностен разумен, хуманоид само на външен вид. Тъй като Маккай, който бе хуманоид, носеше главната отговорност по случая, можеше да изглежда така, като че ли хуманоидите държат изцяло контрола по операцията и ограничават достъпа до нея на другите членове на Конфедерацията на разумните. Вътрешните политически дрязги между различните видове можеха да се окажат изключително опасни в напрегнатата ситуация. Най-добре щеше да бъде да се свика общ съвет, в който да бъдат представени повечето видове.

— Благодаря — каза Маккай. — Не мислех за друго освен за настоящия проблем.

— Точно това е настоящият проблем.

— Разбирам. Добре, настоящата задача ми е възложена от директора на Отдел анализи.

— Гичел Сайкър?

— Да.

— Това прави един Лаклак и Билдун — един Пан Спечи. Кой друг?

— Накарай да извикат и някой от Правният отдел.

— Трябва ли да е хуманоид?

— В момента, в който стигнеш до тук, всички ще са разбрали намека — отвърна Маккай. — Те ще повикат и останалите преди да излязат с някакво официално становище.

Фурунео кимна.

— Още нещо.

— Какво?

— Как ще изляза оттук?

Маккай се обърна към огромния супнил.

— Добър въпрос. Фани Мае, как моят придружител може да излезе оттук?

— Къде иска да отиде?

— У дома си.

— Свръзките достъпни — каза Кейлбана.

Маккай почуства силна струя въздух. Тъпанчетата на ушите му изпукаха от рязката промяна в налягането. Чу се звук като от отваряне на коркова тапа. Обърна се. Фурунео беше изчезнал.

— Ти… го изпрати у дома? — попита Маккай.

— Правилно — каза Кейлбана. — Желаното местоназначение достигнато. Изпратен леко. Предпазва температурата от спад под подходящото равнище.

Маккай беше плувнал в пот.

— Бих искал да знам как го направи — каза той. — Наистина ли можеш да виждаш нашите мисли?

— Виждам само силни свръзки — каза Кейлбана.

Несвързаност в значенията, помисли си Маккай.

Спомни си забележката на Кейлбана относно температурата. Какво ли беше подходящото температурно равнище? По дяволите! Та тук направо вреше и кипеше! Кожата го сърбеше от потта. Гърлото му бе пресъхнало. Подходящо температурно равнище?