Пер Вальо - Роузана (Роман за едно престъпление)

К.: Опитвам се да ви убедя в необходимостта да отговаряте на нашите въпроси. Освен това винаги е полезно да се казва истината.

П.: Добре де, изхвърлих я. Защо не? Жилището си беше мое.

К.: Защо сте я изхвърлили, както казвате?

П.: Какво значение има днес? Кой го интересува една кавга отпреди три години между две приятелки?

К.: Всичко, което касае Роузана Макгро, явно представлява интерес точно сега. Изглежда, както личи от пресата, няма какво особено да се напише за нея.

П.: Искате да кажете, че ще разтръбите цялата история във вестниците, ако пожелаете?

К.: Този доклад е официален документ.

П.: В такъв случай странно, че още не са го докопали.

К.: Това отчасти се дължи на факта, че сержант Ромни го откри пръв. В момента, в който бъде върнат в централния архив, всеки ще има достъп до него.

П.: А ако не го върне?

К.: Тогава нещата естествено ще изглеждат другояче.

П.: А протоколът от този разпит тук също ли е официален документ?

К.: Не.

П.: Сигурен ли сте?

К.: Да.

П.: О кей, какво искате да знаете? И побързайте, желая да се измъкна оттук, преди да съм получила истеричен припадък.

К.: Защо принудихте мис Макгро да се премести?

П.: Защото ме изложи.

К.: По какъв начин?

П.: Роузана беше курва. Беше разгонена кучка. И аз й го казах.

К.: А тя какво отговори?

П.: Скъпи малък лейтенанте, Роузана не отговаряше на подобни простащини. Тя беше над тия неща. Седеше си гола в леглото, както обикновено, и четеше някакъв философ. Само ме погледна. С широко отворени, неразбиращи очи.

К.: Имаше ли буен темперамент?

П.: Тя изобщо нямаше темперамент.

К.: Коя беше директната причина за бурната ви раздяла?

П.: Трябва сам да се сетите. На всичкото отгоре ви е нужна силно развинтена фантазия.

К.: Мъж?

П.: Едно животно, с което тя легнала, докато аз седях и го чаках на трийсет мили оттук. Той нещо не беше доразбрал, глупакът му с глупак, и сметнал, че трябва да ме вземе от къщи. Когато пристигнал, аз вече съм била тръгнала с колата. Роузана естествено си беше у дома. Тя винаги си беше у дома. И станало, каквото станало. Слава Богу, животното се беше омело, когато се прибрах. Иначе сега да шиех кесии в Сиукс Сити. 8 8 Женски затвор в щата Небраска. Бел. пр.

К.: Как разбрахте какво се е случило?

П.: Роузана. Тя винаги казваше истината. Защо го направи? Сладка Мери Джейн, аз просто исках да го направя. Освен това беше и логична: Сладка Мери Джейн, това само показва, че не си заслужава да разчиташ на него.

К.: Все още ли твърдите, че вие с мис Макгро бяхте приятелки?

П.: Да, колкото и да е странно. Ако Роузана въобще имаше някакъв приятел, това бях аз. Нещата потръгнаха, когато тя се премести и престанахме да бъдем заедно денонощно. Когато пристигна тук от университета, винаги беше сама. Родителите й малко преди това бяха умрели в Денвър почти едновременно. Нямаше братя и сестри или други роднини и никакви приятели. Нямаше и пари. Нещо се беше объркало с наследството й и година след година се нижеха, без да получи нищичко. Най-накрая, разбира се, взе парите, малко след като се бе сдобила с апартамента.

К.: Какъв беше характерът й?

П.: Мисля, че страдаше от някакъв комплекс за самостоятелност, който приемаше странни форми. Един от навиците й беше да се облича небрежно. Смяташе за чест да изглежда отвратително. В най-добрия случай ходеше със сандали и торбести фланелки. С нечувани усилия понякога нахлузваше рокля, когато отиваше на работа. Имаше маса странни идеи. Почти никога не носеше сутиен, въпреки че имаше доста по-голяма нужда от мнозина други. Ненавиждаше обувки на краката си. Казваше, че въобще не обичала дрехите. През свободното си време се мотаеше гола по цели дни. Никога не ползваше нощница или пижама. Това ме дразнеше невъобразимо.

К.: Беше ли небрежна?

П.: Само във външния си вид, но съм сигурна, че това беше преднамерено. Преструваше се, че никога не са съществували такива неща като козметика, фризьори или найлонови чорапи. Но във всичко останало беше почти педант, преди всичко с книгите си.

К.: Какви бяха интересите й?

П.: Четеше много. Пишеше по малко, не ме питайте какво — не знам. Лятото излизаше навън с часове. Твърдеше, че обичала да върви. И мъжете. Други интереси нямаше.

К.: Беше ли мис Макгро привлекателна жена?

П.: Ни най-малко, би трябвало да ви е ясно, ако не сте чули. Но тя беше луда за мъже, а това е напълно достатъчно.

К.: Имаше ли постоянна връзка?

П.: Когато се премести оттук, се залепи за някакъв, който работеше в уличното осветление. Някъде около половин година, срещнах го няколко пъти. Небето само знае колко пъти го е мамила, най-малко сто.