Пер Вальо - Роузана (Роман за едно престъпление)

М.: Че не ме засяга. И наистина не ме засягаше, във всеки случай не и по нейния си начин.

К.: През тези осем месеца, в които сте били заедно, имахте ли интимни… редовни сношения, ако правилно съм ви разбрал?

М.: Да.

К.: А тези вечери и нощи, когато не бяхте заедно, тя какво е правила?

М.: Беше сама. Чувстваше се добре, когато е сама. Четеше невероятно много, освен това често работеше и вечерно време. Пишеше нещо, не знам какво. Не разговаряше с мен по тези въпроси. Разбирате ли, Роузана беше много самостоятелна. Пък и нямахме много общи интереси. Освен в едно. Но ни беше хубаво заедно. Това е самата истина.

К.: Как може да сте толкова сигурен, че е оставала сама, когато ви е нямало?

М.: Бях… бях ревнив от време на време. Няколко пъти, когато не искаше да ме вижда, отивах и наблюдавах къщата. Два пъти видях как се прибира сама у дома и излиза на сутринта.

К.: Давахте ли й пари?

М.: Никога.

К.: Защо?

М.: Тя нямаше нужда от моите пари, каза ми го още в началото. Когато понякога излизахме, тя си плащаше сама.

К.: А когато престанахте да се срещате? Какво направи тя тогава?

М.: Не знам, повече никога не я видях. Не мина много време, получих нова работа и се преместих тук.

К.: Как преценявате характера й?

М.: Беше много самостоятелна, както вече казах. Честна. Съвсем естествена във всяко отношение. Например не използваше грим и никога не носеше украшения. Изглеждаше спокойна и отпусната, но един път ми каза, че не иска често да се срещаме, защото съм щял да й лазя по нервите. Така правели всички, казваше, а в нашия случай това не било необходимо.

(Пауза.)

К.: Сега ще ви поставя няколко въпроса от много интимен характер.

М.: Питайте. Вече мога да отговоря на каквото и да е.

К.: Имате ли някаква представа колко пъти сте били заедно?

М.: Да. Четиридесет и осем.

К.: Нима? Знаете точно?

М.: Да, мога дори да ви кажа защо. Всеки път, когато се срещахме и спяхме заедно, правех малко кръгче в календара си в кантората. Тъкмо преди да го изхвърля, преброих кръгчетата.

К.: Бихте ли могли да кажете, че сексуалното й поведение бе нормално?

М.: Тя беше много сексуална.

К.: Имате ли достатъчно опит, за да прецените тази работа?

М.: Бях на трийсет и една, когато се срещнахме. Все някои неща са ми се случвали преди това.

К.: Тя получаваше ли оргазъм при сношение с вас?

М.: Да, винаги.

К.: Имахте ли по няколко сношения едно след друго?

М.: Не. Нямаше нужда от това.

К.: Използвахте ли противозачатъчни средства?

М.: Роузана имаше някакви хапчета. Взимаше по едно всяка сутрин.

К.: Обсъждахте ли сексуални въпроси?

М.: Никога. И двамата знаехме каквото трябва.

К.: Тя често ли говореше за предишните си връзки?

М.: Никога.

К.: А вие?

М.: Само един-единствен път. Но тя изглежда не се интересуваше и повече не отворих дума.

К.: За какво си говорехте?

М.: За всичко възможно. Предимно ежедневни неща.

К.: Освен с вас с кого общуваше тя?

М.: С никого. Имаше една приятелка, колежка от библиотеката, но много рядко се срещаха през свободното си време. Както казах, Роузана беше единак…

К.: Но все пак тя е отишла на партито, на което сте се запознали?

М.: Да, за да срещне някого, с когото да спи. Тя тогава… дълго се е въздържала.

К.: Колко дълго?

М.: Шест седмици.

К.: Откъде знаете?

М.: Тя ми каза.

К.: Трудно ли беше да бъде задоволена?

М.: Не и за мен.

К.: Имаше ли специални изисквания?

М.: Изискваше онова, което изискват всички нормални жени. Да я любиш до последни сили. Ако разбирате какво искам да кажа.

К.: Имаше ли някакви специални способности?

М.: В леглото?

К.: Да.

М.: Законът на Харисън не важи тук, в Небраска, нали?

К.: Не, не се страхувайте.

М.: Впрочем няма никакво значение. Тя имаше само една особеност, която може да се нарече специална. Дереше.

К.: Кога?

М.: Повечето време. Предимно при оргазмите.

К.: Как?

М.: Какво?

К.: Как така дереше?

М.: Разбирам. С двете ръце и с всички пръсти. С ноктите си. От хълбоците по гърба до врата. Още имам белези.

К.: Разнообразно ли беше сексуалното й поведение?

М.: Какви шантави изрази употребявате! Не, съвсем не. Лежеше винаги по един и същ начин. По гръб, с възглавница под задника, с широко разкрачени крака, вдигнати високо. Беше съвсем естествена, пряма и откровена както в това, така и във всичко останало. Искаше да го прави, много и дълго, без извъртания и предубеждения и по единствения начин, който тя смяташе за естествен.

К.: Разбирам.

М.: Би трябвало при това положение.