Пер Вальо - Роузана (Роман за едно престъпление)

— Имате ново обзавеждане ли?

— Единственият начин да издържим — обясни Колберг.

И той като Мартин Бек беше блед, със зачервени очи. Невъзмутимият Меландер изглеждаше както обикновено.

Пред Колберг имаше копие от доклад на жълта хартия. Той прокара пръст по редовете и каза:

— Значи, тук някоя си госпожа Лизелоте Йенсен, на шейсет и една години, съобщава на полицията във Велье, че било ветровито пътуване, че на голямата студена лодка също било ветровито, че валяло цял ден и цяла нощ, че параходът леко се люлеел и същата нощ я хванала морска болест, а на следващата пак валяло. Все пак пътешествието било приятно и всички пътници били толкова сладки. Сладкото момиче от снимката за съжаление не може да си спомни. Във всеки случай не били на една маса. Капитанът бил очарователен, а мъжът й казал, че просто не можели да изядат всичката тая хубава храна. Времето било ветровито, освен когато валяло. Не знаели, че Швеция била толкова красива. И аз не знаех, по дяволите. И така, повечето време играели бридж с прелестните южноафриканци господин и госпожа Хойт от Дърбан. Но каютите били твърде малки и на втората вечер мъжът й намерил голям паяк в леглото. Ала бил куражлия и успял да го изхвърли от кабината.

— Паяк, значи — вметна Меландер, без да вади лулата от устата си.

— Обичам ги аз тия датчани. Нищо не са забелязали, нищо не са видели или чули и накрая полицаят Тофт от Велье, който е водил разпита, пише, че все трябва да има нещо в свидетелските показания на милото семейство старци, което да хвърли светлина върху случая. Заключението му е направо съкрушително.

— Ще видим, ще видим — промърмори Меландер.

Мартин Бек се беше подпрял на ръба на бюрото и ровеше из документите. Изсумтя нещо неразбрано. След десетдневна работа бяха успели да установят местожителството на две трети от хората, които са били на борда на „Диана“. По един или по друг начин се бяха свързали с около четирийсет и за двайсет и три от случаите разполагаха със смислени протоколи. Общо взето, резултатът беше слаб. От обадилите се досега никой не можеше да си спомни нещо повече за Роузана, освен че може би са я мернали на борда по време на пътуването.

Меландер извади лулата от устата си и каза:

— Карл-Оке Ериксон, моряк. Намерихме ли го?

Колберг провери в един от списъците си.

— Огняр. Не, но знаем нещичко. Отписал се е от моряшкото общежитие в Гьотеборг преди три седмици. Сега е на финландски товарен кораб.

— Аха — рече Меландер. — И е на двайсет и три години?

— Да, а какво искаш да кажеш с това „аха“?

— Името ми напомня нещо. И ти би трябвало да си спомниш. Но тогава не се казваше така.

— Каквото и да си спомниш, все ще е от полза — каза респектиран Колберг. — Този дявол има памет на цирков слон — обърна се той към Мартин Бек. — Все едно да делиш стая с перфориран регистър.

— Знам.

— И който пуши най-гадната смес на света — допълни Колберг.

— Ще се сетя — упорстваше Меландер.

— Сигурно. Боже, колко съм уморен! — възкликна Колберг.

— Малко спиш — напомни му Меландер.

— Да.

— Гледай да си отспиваш. Аз спя осем часа всяка нощ. Заспивам на секундата, щом си сложа главата на възглавницата.

— Какво смята жена ти за това?

— Нищо. Тя заспива още по-бързо, понякога не успяваме да угасим лампата.

— Виж ти. Е, аз не мога така.

— Защо не?

— Не знам. Просто не мога да спя.

— И какво правиш в такъв случай?

— Лежа и си мисля какво си говедо.

Колберг завря ръка в купчината писма. Меландер изтръска лулата си и се взря в тавана. Мартин Бек отлично го познаваше и разбра, че в този момент той прехвърля сведения в безценната картотека на своята памет, където складираше всичко, което е видял, прочел или чул.

Половин час след обяда една от секретарките пристигна с превода.

Мартин Бек си свали сакото, заключи вратата и започна да чете най-напред писмото. В него пишеше:

„Скъпи Мартин,

Мисля, че разбирам какво имаш предвид. Протоколите от разпита, който ти изпращам сега, са преписани директно от магнетофонната лента. Не съм правил никакви съкращения или поправки. Така че сам ще прецениш материала. Ако искаш, мога да изровя още народ, който я е познавал, но тия двамата са най-доброто според мен. Моля се на Бога да хванете мръсника, който го е извършил. И когато и да го заловите, не забравяй да му оставиш едно споменче и от мене. Изпращам ти събрани всички биографични данни, които успях да намеря, както и един коментар към протокола.