Пер Вальо - Роузана (Роман за едно престъпление)

Мартин Бек беше прочел протокола от разпита предишния ден, но този път го проучи много внимателно. В папката имаше и заключение от съдебен психиатър. То бе кратко и в него се говореше за лабилност, летаргия и липса на емоционалност. Освен това Карл-Оке Ериксон-Столт имал психопатични отклонения и силно развито сексуално влечение — комбинация, която би могла да доведе до ненормални крайности.

От гарата Мартин Бек отиде направо в полицията и в единайсет без десет почука на вратата на Алберг. Вътре бе и комисарят Ларшон. Изглеждаха уморени и разтревожени и очевидно се зарадваха, че могат да прехвърлят топката другиму. Никой от тях не бе успял да откопчи и дума от Ериксон, като се изключи някоя и друга псувня.

Алберг прегледа папката. Когато я затвори, Мартин Бек попита:

— Откри ли другия огняр?

— Да, донякъде. Работи на германски кораб, който в момента е в Хок ван Холанд. Тази сутрин се обадих в Амстердам и разговарях с някакъв комисар, който знаеше малко немски. Трябва да чуеш моя немски. Доколкото съм разбрал, в Хага имало някакво момче, което говорело датски и можело да се справи с разпита. Ако и той ме е разбрал. В такъв случай ще знаем нещо утре.

Алберг поръча кафе. Мартин Бек изпи две чаши и каза:

— О кей, най-добре е да започваме. Къде ще седнем?

— В съседната стая. Има магнетофон и каквото там ти е нужно.

Ериксон изглеждаше горе-долу така, както си го спомняше Мартин Бек. Около един и осемдесет висок, слаб и върлинест. Дълго, кльощаво лице с косо разположени сини очи, засенчени от дълги извити мигли и плътни прави вежди. Дълъг прав нос, малка уста с тесни устни, отпусната брадичка. Косата му беше черна, дълга на врата и сресана на висок перчем на челото. Дълги бакенбарди и малки черни мустачки, които Мартин Бек не помнеше да е забелязал преди. Имаше лоша стойка — стоеше с повдигнати рамене и попревит гръб. Беше облечен с изпокъсани джинси, морскосиня куртка, черна кожена жилетка без ръкави и черни обувки с остри носове.

— Седнете — Мартин Бек кимна към стола от другата страна на бюрото. — Цигара?

Ериксон си взе една, получи огънче и седна. Пъхна цигарата в ъгъла на устата си, смъкна се в стола и преметна десния крак върху лявото си коляно. После подпъхна палци под колана и се загледа в стената над главата на комисаря.

Мартин Бек го разглежда известно време, включи магнетофона и започна да чете от папката:

— Ериксон, Карл-Оке, роден на двайсет и трети ноември хиляда деветстотин четиридесет и първа. Моряк, за последен път зачислен на финландския товарен кораб „Калайоки“. Домашен адрес Хагалунд, Солна. Вярно ли е това?

Ериксон направи слабо движение с глава.

— Попитах: вярно ли е това? Верни ли са данните? Отговорете — да или не.

Е.: Да, по дяволите.

Б.: Кога се записахте на „Калайоки“?

Е.: Преди три седмици.

Б.: Какво правехте дотогава?

Е.: Нищо особено.

Б.: Какво „нищо особено“ правихте?

Е.: Какво?

Б.: Къде живеехте, преди да се запишете на финландския кораб?

Е.: При един приятел в Гьотеборг.

Б.: Колко време живяхте там?

Е.: Няколко дни. Май че седмица.

Б.: А преди това?

Е.: При майка ми.

Б.: Работехте ли там?

Е.: Не, бях болен.

Б.: Какво беше заболяването ви?

Е.: Просто бях болен. Лошо ми беше, температура и такива работи.

Б.: Къде работехте, преди да се разболеете?

Е.: На един параход.

Б.: Как се казваше параходът?

Е.: „Диана“.

Б.: Какво работехте там?

Е.: Бях огняр.

Б.: Колко време бяхте на „Диана“?

Е.: Цялото лято.

Б.: От…?

Е.: От първи юли до средата на септември. После те престанаха. Оставят парахода, значи. Карат само лятно време. Напред-назад с тълпи глупави туристи. Смятах да се откажа по-рано, но приятелчето искаше да продължим, пък и имах нужда от мангизите.

След този словесен напън Ериксон изглеждаше напълно изтощен и потъна още по-дълбоко в стола.

Б.: Кое е приятелчето? Какво работеше на „Диана“?

Е.: Огняр. Бяхме трима. Аз, приятелчето и капитанът.

Ериксон се приведе напред и смачка цигарата в пепелника.

— Какъв е този кръстосан разпит, по дяволите? — изръмжа и отново се изтегна на стола. — Нищо не съм направил. Тъкмо си намери човек работа и всичко, и дойдат проклетите ченгета…

Б.: Ще отговаряте на моите въпроси. Познавахте ли други хора от екипажа?

Е.: Не и като започнах. Тогава познавах само приятелчето. Но после се срещаш и с другите. Доста са забавни тия, дето работят на палубата.

Б.: Срещахте ли се с момичета по време на пътуването?