Пер Вальо - Роузана (Роман за едно престъпление)

Влезе Алберг. Свали си сакото и го метна на облегалката на стола. После се обърна към Мартин Бек:

— Управителят иска да говори с теб. Остана там вътре.

Управителят и градският прокурор все още седяха зад масата.

— Бек — каза управителят, — не мога да не отбележа, че вашето присъствие тук повече не е необходимо. Чисто и просто няма задачи за вас тримата.

— Съвършено правилно.

— Въобще смятам, че е най-добре голяма част от останалата работа да се свърши някъде другаде.

— Възможно е.

— Накратко, не искам повече да ви задържам тук, особено ако вашето присъствие е по-необходимо на друго място.

— И аз мисля така — обади се градският прокурор.

— Аз също — каза Мартин Бек.

Ръкуваха се.

При Алберг все още цареше тишина. Мартин Бек не я наруши.

След малко влезе Меландер. Той си свали шапката и кимна сериозно към другите. После отиде до масата, дръпна към себе си пишещата машина на Алберг, пъхна лист хартия и натрака няколко реда. Подписа се и остави хартията в една от папките на полицата.

— Има ли нещо? — попита Алберг.

— Не — отвърна Меландер.

Откакто влезе, и мускулче не бе трепнало по лицето му.

— Заминаваме си утре — обяви Мартин Бек.

— Хубаво — рече Колберг и се прозя.

Мартин Бек направи крачка към вратата, обърна се и погледна мъжа зад бюрото.

— Ще дойдеш ли в хотела?

Алберг отметна глава и се загледа в тавана. После се изправи и започна да си навлича сакото.

Във вестибюла на хотела се разделиха с Меландер.

— Ядох вече. Лека нощ.

Меландер бе спретнат човек. Освен това беше икономичен и се прехранваше предимно с хотдог и безалкохолни напитки.

Другите влязоха в ресторанта и седнаха.

— „Гордън Драй“ и тоник — поръча Колберг. — Тоникът да е швепс.

Останалите си поръчаха бифтек, бира и ракия. Колберг получи напитката си и я изпи на три едри глътки. Мартин Бек придърпа новото списание и го зачете.

— Отивам да си лягам — обяви Колберг.

— Ще ми направиш ли една услуга?

— Винаги.

— Искам да напишеш ново описание, предназначено лично за мен. Не описание на труп, а на човек. Как вероятно е изглеждала, докато е била жива. Не е спешно.

Колберг помълча.

— Разбирам какво искаш — каза накрая. — Впрочем нашият приятел Алберг снабди днес световната преса с една неистина. Всъщност тя има белег, бенка от рождение, от вътрешната страна на бедрото. Кафява. Изглежда като прасенце.

— Не сме го видели.

— Аз го видях — подчерта Колберг.

Преди да си тръгне, добави:

— Не се ядосвайте. Човек не може да види всичко. Освен това сега убийството е твое. Забрави, че си ме виждал. Просто някакво видение. Довиждане.

— Довиждане — отговори Алберг.

Ядоха и пиха в пълна тишина. Доста по-късно Алберг, без да вдига поглед от чашата си, попита:

— Ще оставиш ли тази работа?

— Не — отвърна Мартин Бек.

— Нито пък аз. В никакъв случай.

Половин час по-късно се разделиха.

Когато Мартин Бек се качи в стаята си, в процепа на вратата бе пъхнат свитък хартия. Той го разгъна и веднага позна отчетливия ясен почерк на Колберг. И понеже си го знаеше отдавна, никак не се изненада.

Съблече се, изми горната част на тялото си със студена вода и нахлузи пижамата. После си изу обувките, постави панталона под дюшека, запали нощната лампа и си легна.

Колберг пишеше:

„За дамата, която е обсебила мислите ти, може да се каже следното:

1. Била е (както вече знаеш) висока 167 сантиметра, със сивосини очи и тъмнокестенява коса. Зъбите й са съвършено здрави и няма белези от операции по тялото, като изключим белег по рождение високо от вътрешната страна на бедрото, на около четири или пет сантиметра от слабините. Белегът е кафяв и голям колкото десетстотинкова монета, но овален и приличащ на малко прасенце. Била е (според личното мнение на лекаря, извършил аутопсията, което измъкнах от него по телефона) на двайсет и седем или двайсет и осем години. Тежала е около петдесет и шест килограма.

2. Телосложението й е било следното: тесни рамене и доста тясна талия, широки хълбоци и добре развит задник. Мерките й вероятно са били 82-58-94. Бедрата — силни и дълги. Мускулести прасци и сравнително силни, но не дебели крака. Пръстите на краката — дълги и прави. Без мазоли, но със силни втвърдявания по възглавничките на пръстите, сякаш е вървяла боса много дълго или е носела предимно сандали или гумени ботуши. Краката са били силно окосмени, вероятно е ходела без чорапи. В разположението им има дефект. Движила се е с прилепени колене и разперени настрани пръсти. Има някои отоци по тялото, но не е била дебела. Тънки ръце. Малки длани с дълги пръсти. Номер на обувките 37.