Патрик Тили - Майсторите на желязото

Шогунът вдигна ръце.

— Какво странно съчетание на нещата! От една страна, имаме този „мексиканец“, който претендира, че е дълго куче… но идва тук дегизиран като тревна маймуна… от друга — две тревни маймуни, които претендират, че са дълги кучета.

Тоширо не каза нищо. Беше много нещастен.

— Знаеше ли ти за тази измама? — попита Йеясу; паякът бавно плетеше копринената си мрежа.

Пратеникът се поклони.

— Да, господарю. Накрая открих кой какъв е, но не казах нищо, защото…

— Мислил си, че това може да ме смути — подсказа Йоритомо.

— Не, господарю… защото това не променяше общата ситуация. Господарят Яма-Шита беше участник в конспирацията заедно с господаря Мин-Орота да уловят тъмната светлина и заплахата от нападение от Федерацията, ако тези роби не бъдат върнати, все още висеше над нас.

— А моят скъп зет е лягал с тревна маймуна. Но ти си искал да пощадиш чувствата ми и честта на сестра ми, като не си ми казвал истината…

— Наистина имах предвид това, господарю.

— Благодаря ти. И това несъмнено е една от причините, поради която госпожа Мишико те уважава толкова много.

Тоширо отново не каза нищо.

Йоритомо се обърна към шамбелана.

— Имам да обсъдя с този пратеник, който ни оказа такава ценна услуга, нещо лично. Ако няма други въпроси, които искаш да поставиш…

Тоширо коленичи и опря чело в пода, когато шамбеланът се сбогува официално с шогуна и мълчаливо напусна кабинета. Единственият шум беше от затварянето на плъзгащата се врата.

Останаха само петте безизразни лица на телохранителите. Неспособни да говорят или да разбират и дума бейсик, те бяха като част от мебелировката. С други думи — двамата с шогуна бяха самички.

Йоритомо направи знак на пратеника пак да седне.

Тоширо постави длани върху коленете си и изправи гръб. Денят можеше да завърши или добре, или зле. Той щеше да посрещне онова, което го очакваше, по същия спокоен начин.

Шогунът го изгледа продължително и замислено. В последвалата въздишка се долови нотка на съжаление.

— Разбирам защо си действал така. Ако бях на твое място… вероятно бих постъпил по същия начин. Но залогът е голям. Ти знаеш какви бяха моите цели, когато се отървах от боклука, който служеше тайно на Йеясу, и създадох нова група — с директен достъп до мен. Но ще ти кажа следното. Връзката, която съществува между шогуна и неговите пратеници, се основава на абсолютна вяра . Вие сте моите очи и уши. Но всеки прави грешки. Очите ни понякога не виждат така ясно, както трябва, но когато истинската природа на един обект стане очевидна, окото моментално коригира погрешната информация, която е изпратило в ума. По добре известни ти причини ти не направи това.

Тоширо наведе глава. Протестът беше безполезен.

— Сигурен съм, че можеш да оцениш трудното положение, в което ме постави това. Ако не мога да се уповавам на информацията, която очите и ушите изпращат на мозъка ми, аз не мога повече да се чувствам сигурен. Светът изведнъж става опасно място… пълно със странни звуци и промъкващи се сенки.

— Господарю, няма човек в тази страна, от когото да се страхувате. Моята лоялност и преданост на вашата личност и вашия дом остават непроменени. Аз следователно не мога да направя друго, освен да призная, че съм скрил истината от вас. Чрез моето невежество за методите на Плейнфолк аз допуснах да бъда излъган. А като не казах нищо, задълбочих първоначалната си грешка. В този смисъл аз съм двойно виновен. Станах жертва на фалшива гордост. — Тоширо се поколеба за момент, после добави: — Не исках да изглеждам глупав в очите ви.

— На един глупак може да се прости, но не и на човек, който не оправдава оказаното му доверие.

В този момент Тоширо разбра, че с него е свършено.

— Господарю, направих всичко по силите си, за да осигуря постигането на целите ви.

— Всичко и повече — отвърна Йоритомо. — Но скри от мен важна информация. Погледни на това от моя гледна точка. Отсега нататък никога не мога да съм сигурен, нали?

Тоширо гледаше в пода.

— От друга страна, има някой… чиято дума съм готов да приема напълно… който ти вярва абсолютно. Дори с цената на живота си.

Тоширо вдигна очи и погледна Йоритомо в очите.

— Моята сестра, госпожа Мишико… чийто неприятен мъж ти услужливо премахна. Всъщност мисля, че тази идея беше твоя.

Пратеникът гледаше шогуна спокойно. Поклоните нямаше да променят положението.

— Бях изненадан да науча, че няколко от хората на Йеясу са работили по този случай. И, изглежда, са пресекли пътя ти повече от веднъж…