Патрик Тили - Майсторите на желязото

Започнаха преговори с представителите на То-Йота, Мин-Орота и шестимата други владетели. Капитаните научиха за обвинението в държавна измяна срещу тяхната династия. Техните кораби се конфискуваха. Ако се предадяха до следващия прилив, екипажите им щяха да бъдат пуснати на свобода. Съпротивата беше безсмислена — ако капитаните потопяха корабите си, никой нямаше да се спаси, а всички щяха да се смятат за толкова виновни, колкото и мъртвият им господар.

След час флаговете на династията Яма-Шита бяха свалени и положени почтително върху труповете на тримата капитани и техните старши офицери. Всичко беше постигнато без нито един изстрел.

Смъртта на Яма-Шита от ръката на тайнствената бяла фигура не беше очаквана от Йеясу, но ако владетелят беше останал жив, резултатът щеше да е същият. Щуките, не кротушките щяха да попаднат в мрежата, поставена с помощта на Кио Мин-Орота.

Разтревожен от собственото си отърваване на косъм, сега той беше готов да работи самоотвержено, за да си върне благоразположението на шогуна. Стигна чак дотам, че докато придружаваше Йоритомо до кораба му, отвори дума за брак между едно от петте си деца и един от многото племенници на шогуна.

Йоритомо се съгласи, че предложението заслужава да се обмисли сериозно, но напомни на Мин-Орота, че все още се очакват неговите предложения за компенсиране на госпожа Мишико за загубата на съпруга й. Прикрита заплаха, отнемаща на Мин-Орота облекчението, което може би иначе би почувствал при вида на издутите платна на напускащия пристанището флот на шогуна.

Йеясу го беше посъветвал прощалните му думи да са хладни и двусмислени, но пък политическата необходимост налагаше да има такъв брак независимо от личните му чувства. И това го натъжи. Той беше мислил Кио Мин-Орота за силен, макар и да не заслужаваше пълно доверие, но този човек беше безгръбначен и коварен. Може би един внук, който би носил във вените си кръвта на То-Йота, можеше да се окаже замесен от по-добро тесто. Докато пътуваше към палата си в Арон-гирен, Йоритомо размишляваше за интригите на Тоширо, своя най-верен пратеник. Йеясу беше този, който го бе натиснал да даде лиценз на Кио Мин-Орота за построяване на летящи коне. С разкриването на конспирацията между него и Яма-Шита шогунът беше убеден, че злобният стар хитрец накрая е направил сериозна грешка и че това може да се използва за отстраняването му от поста.

Той се беше надявал тайно, че Тоширо ще намери доказателство, което да потвърди, че Йеясу е директно замесен в заговор, но сега беше ясно, че не е бил прав. Кио Мин-Орота беше избран, защото шамбеланът знаеше точно какво прави. Той знаеше силните и слабите страни на Мин-Орота и ги беше използвал да го вкара в клопката, та накрая да предаде Яма-Шита. Хитрата стара лисица беше все още така пъргава и умна, както винаги, и Йоритомо можеше да се смята за щастлив, че предаността на Йеясу е непоклатима. Може и да не беше съгласен с методите му, но и двамата имаха една и съща цел — запазването на шогуната То-Йота.

Пратеникът Тоширо Хазе-Гава не взе участие в съдебното заседание. Всъщност тайната, обграждаща събитието, беше толкова пълна, че той дори не разбра, че шогунът и Йеясу са в Ба-сатана. А когато нещата се разчуха, пратеникът вече пътуваше към Нио-поро с опечалената жена на генералния консул и трите й облети в сълзи деца.

Госпожа Мишико беше изразила желание да се върне в двореца на брат си в Йедо на Арон-гирен и негов дълг беше да придружи каретата й и колата за багаж, която, между другото, караше и ковчега с обезобразеното тяло на починалия й съпруг.

Рано или късно Тоширо трябваше лично да докладва на шогуна за успешния край на поставената му задача. „Мексиканецът“ беше избягал с другите пленници; генералният консул беше загинал по наредения начин. Но той не беше сигурен как да обясни случилото се след намесата на мютката в боя. Беше заминал веднага след като Накане То-Шиба беше паднал на земята, така че не беше видял лично онова, което някои офицери на Мин-Орота твърдяха, че се е случило.

Ако беше вярно, че Клиъруотър е използвала демонични сили, с каквито се славеха магьосниците, това го поставяше в доста деликатно положение. Много по-добре бе да твърди, че земетресението е случайно — а историите за магия са измислица.

По по-дългия, но значително по-бърз морски път шогунът се завърна в Арон-гирен преди пристигането на пратеника с овдовялата госпожа Мишико. След като тя беше приета частно от шогуна и получи братските му съболезнования, пратеникът беше повикан да докладва за случилото се в Херън Пул.