Александър Тюрин - Сюжет, нанизан на шило, или Смъртта на рецензента

Всичко това звучи толкова просто — ако се имат предвид местните нрави, — че Владимир решава да не взема нещата много навътре. И на следващите петдесет страници го удря на приятно прекарване на времето.

Но веднъж в навечерието на Деня на вси светии Владимир решава да отиде до малката кланица, намираща се в имението, където гаучосите трябва да изпълнят своите кървави задължения по приготвяне на колбаси за зимата.

И остава потресен, когато скришом вижда как съвсем не грубите гаучоси, а петнайсетгодишната дъщеря на Консуела убива едно след друго три бичета с точни удари в шията…

Не майка и дъщеря, а две тарантули, примамващи и унищожаващи мъжете!

Той разбира, че трябва спешно да се свърже с полицията. Но как да докаже, че не той, а това крехко момиче е ликвидирало такъв здрав мъж само с един удар? И то сега, когато от убития са останали само добре оглозгани кости в някое дере? Ако поне успее да намери оръдието на убийството, с отпечатъци от пръстите на момичето… Но макар че Владимир като библиотекар има добра памет, все не може да си спомни къде е изчезнало то, кой то е отнесъл.

Той претърсва къщата, разпитва слугите, изнесли тялото, но никой от тях не може да каже за шилото нищо конкретно, ако не броим скороговорката от индиански и испански думи, от която Владимир нищо не може да разбере…

…На вратата се звъни. Очевидно това е същият онзи етнограф от Германия, когото очакваха в имението преди две седмици. Владимир решава в никакъв случай да не пуска вътре този човек, но какво е учудването му, когато етнографът се появява в гостната, съпровождан от Консуела.

Гостът от Германия се оказва не немец, а руснак, на име Александър, работещ в Гьотингенския университет. За щастие гостът не познава лично предишния стопанин, който го бил поканил да проучи местните легенди, много от които имали корени във фолклора на донските казаци.

По време на вечерята разговорът стига и до материалните реликви, които биха могли да пазят гаучосите от донски произход като спомен от предишната си родина. Аз тук намерих нещо близо до вашата къща, казва Александър и вади от чантата си… шило. Онова същото. Ако се съди по формата на инструмента и по възрастта на дървената дръжка, то е на повече от осемдесет години, гордо добавя гостът…

Авторът доста нашироко описва чувствата на Владимир, преходът от полуприпадък към отчаяние и обратно. Петербургският библиотекар вече разбира, че главно действащо лице във веригата от убийства е тъкмо шилото, носещо в себе си алгоритъма на смъртта.

Владимир полага немалко усилия, за да пъхне шилото в джоба си по време на беседата и да го изнесе. Но бдителният Александър всеки път пресича тези опити и взема шилото обратно, за да го остави пак на масата.

Самата беседа се върти около интересната тема за магическите предмети: фетиши, амулети, граали, талисмани. Александър е ерудиран, ръси цитати от съвременни научни трудове по тази тема. Особено интересна е теорията на един гьотингенски физик — Клаус Ли-Бо, полукитаец-полунемец. Той е доказал чисто теоретично, че за да може даден обект да окаже въздействие върху съдбата на една или друга личност в нашата вселена, самият той трябва да представлява вселена. „Светът-в-предмета“ е компактифициран клон на нашия голям свят. Четвъртото измерение, тоест времето, в тази малка вселена е „сгънато“ и се проявява само под форма на казуално излъчване. Което впрочем е съвсем откриваемо с помощта на чувствителна апаратура. Холистичният резонанс, възникващ между двата свята, се описва в уравнения с имагинерни числа от пети ред…

Независимо от своите теоретични познания обаче Александър никак не може да разбере намеците на Владимир, че тъкмо проклетото шило е такъв омагьосан обект. И това все повече изнервя стопанина. Накрая Владимир се досеща, че трябва някак да измъкне Александър от гостната и да поговори с него на четири очи. Но Александър не иска нито да се разходи, нито да изпуши по цигара. А и бъбривата Консуела всеки път пречи на Владимир да изведе госта. Неочаквано Владимир забелязва, че чорапите на жената явно не са наред. Еротичните стрелки не се спускат по права линия по крака, както преди един час, а се извиват! Значи тази кучка вече е успяла! И тогава Владимир решава да разиграе сцена на ревност, но само с една цел — да изведе накрая Александър от гостната.

Сцената на ревност излиза прекрасна. Владимир хваща шилото и влачи побледнелия Александър навън. Отзад нещо крещи Консуела. Аз ще ви обясня всичко, шепне руският гьотингенец. Неочаквано Владимир се спъва на стъпалото, разделящо двете половини на коридора. Той залита, в същия момент Александър му грабва шилото от ръката. И непохватно, почти без да гледа, мушва с него…