Александър Тюрин - Сюжет, нанизан на шило, или Смъртта на рецензента

Гостът измъчено се усмихва, надявайки се все още, че това е шега в латиноамерикански стил, но стопанинът с абсолютно метален глас казва, че е принуден да убие пришълеца, защото последният е оскърбил неговата чест.

Владимир разбира, че му остават още максимум няколко мига живот, пред мисления му поглед прелита целият или поне половината му живот, пълен с грешки и разочарования, пръстът на стопанина вече ляга върху спусъка и…

Стопанинът пада с лице в чинията, а после се свлича на пода. От устата му струи кръв, на гърдите тече вино от съборената чаша, а от гърба му — след като Владимир го преобръща по корем — се оказва, че стърчи шило. Този кожарски инструмент е бил използван от дъщерята на стопанина, която стои до баща си без капка съжаление на лицето.

Владимир отстъпва към вратата, за да си плюе незабавно на петите въпреки лошото време, но стопанката го умолява да остане, при това с изрази, подхождащи повече ма литературно произведение отпреди поне век. Тя казва, че го обича, а бившият й съпруг е станал жертва на собствената си безсърдечност. В края на краищата, ако момичето не беше ликвидирало жестокия си баща, Владимир вече щеше да пътува към най-близкото гробище.

Владимир настойчиво пита кога ще дойде полицията. Новоизпечената вдовица казва: никога. В този уважаван дом полицията ще се появи само ако я повикат изрично. А никой не се кани да я вика.

Но в края на краищата, мърмори объркан Владимир, не може да се правим, че нищо не е станало. Може и още как, отговаря стопанката. Вие и покойният ми мъж сте горе-долу на една възраст, приличате си по телосложение и дори по лице, имате еднакви интереси, и двамата говорите добре немски и много лошо — испански. Сега ще дойдат слугите и ще изчистят всичко тук, в това число и трупа, за който никой никога няма да узнае.

Неочаквано за себе си Владимир се съгласява. Още повече той не е семеен, никой никъде не го чака. Замисля се — не е ли време да спре движението си по инерция към нищото? Защо да не остане в този дом, където само инкунабулите 1 1 Инкунабули — първите печатни книги от XV век. струват стотици хиляди долари? Накратко, гостът се съгласява и сам става нещо като стопанин.

Слугите без излишни въпроси изнасят трупа, почистват всичко, след което вечерята продължава, все едно нищо не е станало. След вечерята Владимир и стопанката вземат бутилка хубаво вино и се отправят в спалнята, където се отдават на не съвсем умерени утехи. Поне от гледна точка на Владимир, който усеща в себе си невероятен приток на сили и тестостерон.

По-нататък на сто страници се описват няколкото следващи дни, сякаш преписани от латиноамериканска сапунена опера.

Владимир като идалго обикаля асиендата си на черен жребец.

Владимир на лов дебне наглата пума, която разкъсва телетата му.

Владимир сред гаучосите, много от които се оказват потомци на донските казаци.

Владимир в леглото с Консуела — така се казва стопанката. Тя се оказва колкото прекрасна, толкова и умела. Впрочем интимните им срещи стават не само в леглото, но и в сеното, и под сянката на някакъв там баобаб.

Впрочем Владимир, който сам по себе си не е никакъв идалго и никакъв гаучо, а всичко на всичко комплексиран интелигент, библиотекар от петербургската Публична библиотека, неведнъж си задава въпроса: защо Консуела и нейната дъщеря с такава лекота се отърваха от предишния стопанин?

И макар че Консуела избягва преките отговори на въпроса, запушвайки устата му с целувка или с нещо друго, веднъж Владимир успява да я упои с помощта на индианската отвара псилоцибин. И се разбира, че всъщност убитият не е бил никакъв стопанин. Той е бил само гост, ентомолог от Европа, който случайно спрял в дома им на път за Асунсион.

Предишният стопанин, истинският баща на семейството и голям любител на ентомологията, устроил вечеря в чест на случайния, но все пак скъп гост.

Вечерята завършила с кавга, причина за която била прекрасната и лесно достъпна Консуела — колкото и тя да иска да скрие това. В резултат гостът очистил стопанина с обикновено шило — същото, което влиза в работа и при второто убийство.

Защо не са съобщили в полицията? Консуела се кълне, кършейки пръсти пред разкошните си гърди, че убиецът заплашил нея и дъщеря й, че никога не ги пускал да излизат заедно, държейки винаги една от тях като заложничка… Но Владимир усеща, че тя крие нещо. По-точно — крие най-главното. В случай на съдебно разследване целият град би узнал за нейната роля в случая — ролята на невярна жена. И това е щяло да свърши много плачевно за нея: някой от роднините на покойния сеньор е щял да измие позора от родовата чест, като я убие.