Мариана Тинчева-Еклесия - Отваряне на очите

Зная какво е отговорил на учениците Си, когато Го попитали какъв грях има слепеца, че не вижда. Христос им казал, че нито незрящият е виновен, нито родителите му имат грях. Тогава Той пожелал и отворил очите на слепия за слава на Бога…“ Сега игуменката отново вдъхновено хвана ръката на момичето: „Моли се да помогне и на теб! И аз ще се моля, и жените, които те доведоха. И на други хора ще кажа…“ — в този миг тя беше готова да призове за молитва целия свят, но Ани й отговори спокойно: „Вече много пъти се молих за себе си и за други като мен, но все едно — виждаме само мрак. Когато бях малко момиче, обичах да гледам украшенията, показани на витрините и мечтаех да си купя най-красивите от тях. Навярно заради тази суета съвсем загубих зрението си?“ — откри сърцето си, сигурна, че сама е виновна за участта си. Вече беше мислила за тази причина, но един вътрешен глас й подсказваше, че не всички момичета със скъпи украшения са заплатили с очите си. Затова добави: „Бог знае дали за моята душа е полезно да виждам света. Ако прогледна отново, може би пак ще се изкушавам, затова реших, че по-важно е да не изкушавам Онзи, Който знае всичко за нас. Нали Той решава, че бих могла и без очите си?“

Никой в гостната не каза повече думи. Защото никой тук нямаше вяра по-голяма от тази — да пренася кръста си без да роптае и без да моли върховния Съдия за милост.

Послепис: Този разказ написах през 1996 г. и го публикувах в един вестник. Но през 2002 г. срещнах двете жени, които доведоха незрящата Ани в манастира. Сега те ми казаха, че тя вече има свое дете; свири на пиано… Дадоха ми нейна снимка, от която с радост разбрах, че тя наистина вижда онова, което нашите очи понякога не надзират — навярно заради страстта ни да виждаме и да имаме всичко?

© Мариана Тинчева-Еклесия

Източник: http://bezmonitor.info/

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/10425]

Последна редакция: 2009-02-10 15:10:00