Дорийн Малек - Пантерата и перлата

— А, разбирам. Срамежлива си. Може би точно затова той те желае толкова много. С всички тези жени в Бурса, които са готови да се хвърлят в краката му, отказът ти е сериозно предизвикателство.

Сара си спомни с каква страст бе отвърнала на последната прегръдка на Калид. Дори себе си не можеше да излъже, че го бе отблъснала с неохота, но въпреки това каза:

— Предполагам, че той много скоро ще се измори от тази игра и ще насочи вниманието си към някоя друга.

— Не съм толкова сигурна — отвърна замислено Козем. — Ти имаш западни маниери, бледа кожа и руса коса. Той изпитва влечение към хора като майка си. Харесва куража и духа на западните жени, както и начина, по който изглеждат, макар да се съмнявам, че някога ще го признае. Красавиците от Изтока не го привличат.

Сара слушаше внимателно. Старата жена остави лулата си в емайлирания съд до себе си и се приближи до Сара, като се приведе леко напред.

— Ще бъда съвсем пряма — започна тя, като че ли досега бе олицетворение на самата тактичност. — Искам правнук, законен правнук, роден от законен брак, а не от някоя фаворитка от харема, която никога няма да седне на трона на Бурса. Искам да се омъжиш за внука ми и да родиш наследник на трона.

Сара слушаше онемяла, чудейки се с каква скорост се случваха последните събития в живота й. Само преди два месеца преподаваше в училището в Бостън!

— Е? — настоя Козем.

— Мисля, че трябва да говорите с внука си за това — отвърна Сара.

— Говорила съм, говорила съм толкова много, но без никаква полза. Той не искаше никоя жена, докато не те видя в Топкапъ. Раздели се с покрития със скъпоценни камъни меч на баща си, който султанът желае да притежава от дълго време, само и само да те има.

— Той ме купи, Ваше Височество. Трябва да разберете, че според обичаите в моята страна това е повече от обидно. Не мога да се омъжа за човек, който ме е купил като някое животно.

— Защо не? — попита Козем, като леко сви рамене. — Не го ли желаеш?

— Единственото, което желая, е да си отида вкъщи! — отвърна разгорещено Сара. Защо тези хора не можеха да проумеят това?

— Имаш ли някого, когото обичаш?

— Не, но…

— Мъж, хубав като моя внук? — продължи упорито Козем. — Толкова богат и с толкова власт?

Сара въздъхна и не отвърна нищо.

— Ето, виждаш ли? Нямаш друг мъж.

— Не в това е въпросът.

— А в кое е въпросът? — настоя Козем.

— Трябва да имам възможност сама да избирам — отвърна ядосана Сара. — Не искам да бъда задържана против волята си.

— О, но ти наистина го желаеш. Всеки път, когато заговориш за Калид, страните ти поруменяват. Той знае как да достави удоволствие на една жена, за това съм чувала да се говори много. Ако насочи вниманието си към теб, Сара от Бостън, много скоро ще се намериш в леглото му.

Сара извърна поглед встрани. Разбираше, че в това, което казваше старата жена, имаше известна доза истина.

— Знаеш ли какво ще стане с теб, ако не се омъжиш за Калид?

Сара отново насочи поглед към нея.

— Той ще те използва както му харесва. След като ти се насити, ще те предостави на своите хора. Бракът определено е за предпочитане. Когато родиш наследника на трона, животът ти ще бъде изпълнен с удобство и лукс, дори когато престанеш да споделяш леглото на пашата. Без неговата закрила, животът на една застаряваща жена в харема може да бъде много труден.

— Заплашвате ли ме? — попита тихо Сара, а в очите й гореше опасен огън.

Козем се разсмя и плесна с ръце.

— Разбирам какво е привлякло внука ми. Ти имаш смелост. Това е добре.

Сара зачака, изпълнена с напрежение. Беше сигурна, че ще последва още нещо. Козем отново се приведе към нея. Черните й очи блестяха като диаманти на съсухреното й лице.

— Аз самата не бих те избрала за майка на правнука ми, Сара. Сигурна съм, че разбираш защо. Жена, възпитана в нашите обичаи и традиции, би била много по-подходяща, но след като Калид те желае толкова много, аз го приемам. Казвам само, че не бива да се бориш със съдбата си.

— Не приемам, че прищявката на Калид е моята съдба — отвърна дръзко Сара.

— Това не е прищявка. Той те чакаше от дълго време. На челото ти е изписано, че ти ще бъдеш неговата съпруга. След време ще го разбереш.

Сара не отговори. Не можеше да спори със старата жена, която на всяка цена бе решила да види следващия наследник на трона.

— Време е да се подкрепим малко — каза Козем с тон, като че ли бяха обсъждали нещо незначително.

Старицата плесна силно с ръце и на вратата веднага се появи прислужница, която носеше поднос, отрупан с деликатеси.