Дорийн Малек - Пантерата и перлата

— Не ти го препоръчвам. Козем има голямо влияние върху внука си, освен това властта й в харема е почти неограничена. Трябва да се опиташ да се сприятелиш с нея, мис.

— Трябва ли да мина отново през онези ужасни изпитания, за да се срещна с нея? — Сара отметна назад косата си.

— Разбира се, че не. Тя е жена.

— Какво облекчение! Какво трябва да облека?

Сара се изкъпа бързо и облече дрехите, които й бе избрала Мемтаз — свободни бели кашмирени панталони и прилепнала блуза от яркочервена коприна с широки ръкави. Остави косата си да се спуска свободно по гърба и обу високите обувки, които жените носеха в харема, след това сложи обиците, които Мемтаз й бе подала в последния момент. Те бяха златни, прикрепяха се към ушите с големи червени рубини, а в долната част висеше наниз от перли, които достигаха почти до рамото й.

— Сега вече готова ли съм? — попита саркастично Сара, когато най-накрая Мемтаз приключи тоалета й.

— За посещение при жена, да — отвърна безстрастно прислужницата. — Ела с мен.

Покоите на Козем не бяха далеч, намираха се в края на коридора, вратите към тях бяха почти толкова хубави и почти толкова богато украсени, като тези на Калид. В дървото над вратите бе гравиран със злато имперският полумесец. Евнусите, които придружаваха жените навсякъде, отстъпиха встрани, когато Мемтаз почука на вратата на Козем.

— Влез! — извика отвътре старата жена.

Когато влязоха, Сара се огледа удивена. Сякаш бе пристъпила прага към друг свят. Целият дворец на Калид беше разкошен, но покоите на Козем бяха толкова луксозни, че не се поддаваха на описание. Навсякъде можеха да се видят осветени клетки, в които имаше различни екзотични птици, множество огледала с позлатени ръбове и изящно изработени мебели. Килимите бяха в светли тонове и от всякакъв вид — някои бяха копринени, някои вълнени, но всички бяха много красиви и меки. По стените висяха единствени по рода си гоблени, изработени от най-изящни материи, а няколко различни по цвят гардероба, пълни с дрехи и бижута, стояха като стражи в главния салон, чийто таван бе украсен с лапис и злато. Във всекидневната, подобна на тази на Калид, старата жена се бе изтегнала на един отрупан с плюшени възглавници диван и пушеше лула. Тя направи знак на Сара да се приближи, след това плесна с ръце, отпращайки слугите, които стояха в очакване край нея.

Сара застана пред бабата на Калид, като се чудеше доколко бе осведомена тя за отношенията й с пашата. Старата жена я гледаше с умните си черни очи, които толкова напомняха тези на внука й. Беше облечена разкошно, дори и за приетото в харема: розови шалвари, избродирани със сребърни цветя, копринена блуза с цвят на слонова кост, която се закопчаваше с малки диамантени копчета, жилетка от същата материя. Бе пристегнала кръста си с пояс, украсен с диаманти и перли, пурпурната й брокатена туника бе поръбена с хермелин. Шапката й бе в тон с блузата и жилетка — от коприна с цвят на слонова кост, също украсена с перли и диаманти. Шапката бе сложена така, че да придържа гъстите, но посивели вече коси, които без съмнение, някога са били гарвановочерни като тези на Калид. Осемдесет и две годишна, Козем все още вдъхваше респект. Личеше, че някога е била много красива. Без съмнение Калид бе наследил изумителната си физическа красота от тази жена.

— Много си слаба — каза вместо поздрав Козем.

— Съжалявам. — Сара едва се сдържа да не се засмее.

— Внукът ми има странен вкус. Наследил го е от майка си. Прекара твърде много време в Англия, така мисля аз, но кой слуша една стара жена. Можеш да седнеш.

Сара седна на дивана.

— Извини ме за лошия английски. Научих го от снаха си, но откакто тя умря, не съм имала възможност да го практикувам, освен когато на Калид му хрумне да говори на този език. Сега, след като ти си тук, предполагам, че той ще го прави по-често.

— Английският ви е много добър.

— В харема се носят слухове, че Калид е заслепен от любов по теб — каза без предисловие Козем.

Сара не знаеше какво да отвърне.

— Е, хайде, говори. Така ли е?

— Трябва сама да го попитате.

— Сега питам теб. Той прави ли любов с теб? — попита отново Козем, като изпусна облак дим.

Сара почувства как страните й се покриват с гъста червенина.

— Не, не съвсем — чу се Сара да отговаря въпреки волята си, като се чудеше защо не каже на тази любопитна старица да си гледа работата.

— Какво трябва да означава това?

Сара затвори очи, бе притеснена и ужасена.