Мариана Тинчева-Еклесия - Превъплъщение

След думите в полушепот изпита страх: за миг се видя сломена в инвалидна количка до края на дните си. Ръцете и краката й изтръпнаха, зави й се свят. Невидим глас сякаш я попита готова ли е да се лиши от свободата си заради Екатерина? „Не!“ — мина в ума й, въпреки голямото й желание да види младата жена на велосипед. Опита се да раздвижи ръцете и краката си, за да се увери, че Бог не е изпълнил молитвата й за превъплъщение. Бързо излезе от параклиса, дотича до акациевото дърво в градината, където беше оставила Катя в количката. Щом стигна до нея, положи ръце на главата й, започна да разплита косите й, да ги оплита отново с любимата й панделка… Катя се засмя:

— Съжалявам, че поисках Бог да извърши същото чудо с мен, както върна към здраве и съзнание майка ти. Ако тръгна сама, сигурно няма да знам накъде да вървя, а аз съм свикнала с всичко и така съм щастлива! Ако знаеш колко ми е хубаво под твоите ръце!…

Лазарина продължаваше да мисли за молитвата си. Какво я накара да се страхува от мъката и страданието, щом толкова силно желаеше да помогне на някого? Не успя да си даде отговор, но реши:

— Катя, утре отново ще среша косите ти с тази панделка и ще те заведа на разходка. Ще поискам един велосипед от служителите в Дома, ще привържем количката ти към него и ще те закарам до центъра на града да напазаруваш всичко, което поискаш. Не е далече.

© Мариана Тинчева-Еклесия

Източник: http://bezmonitor.info/

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/10444]

Последна редакция: 2009-02-10 15:10:00