Мариана Тинчева-Еклесия - Правото да побеждаваш

„По-късно, когато самолетите започнаха да летят над София и след бомбардировките на някои места пламнаха пожари, разбрах колко е слабо моето право за защита. Още веднъж се уверих, че не мога да променя знака на събитията, но се чувствах длъжна да се боря за правото на децата си, на семейството си…“

В големия гардероб до леглото на Райна Кайтазова имаше нейни костюми по европейска мода; беше скътала платове, закупени във Франция… Като отишла в Париж при сина си Васил, останала да живее при него на квартира. Започнала работа като чиновник в една банка и непрестанно подобрявала своя френски. Съпругът й отивал при тях за месец веднъж в годината и отново се връщал в София в големия столичен апартамент.

Следващите години във Франция, като проявила упорство и сила на волята, Райна Кайтазова успяла да стане юрист в кантората на същата банка! Събитието на постигнатата й мечта в чужда страна съвпаднало с времето, когато в Париж се родил първия й внук Никола от брака на Васил с млада, скромна и мъдра французойка. Скоро младото семейство се отделило в едно от предградията на световния град в свое самостоятелно жилище, а Райна Кайтазова продължила да живее и работи като жена-адвокат в Париж още 15 години… За този труд тя получаваше осигуряване от френска страна всеки месец, и любезната служба често отправяше въпрос — как се чувства госпожата в родната си страна? Има ли нужда от специална помощ?…

През всичките десетилетия на пътуване между България и Франция, неизтощима вътрешна енергия й давала сили да постига целта си! Беше убедена, че на всяка цена трябва да възвърне отнетите имоти на баща си край София, за да ги наследи Васил Кайтазов и неговото семейство във Франция. Но месец преди да почине, тя го повика отново при себе си и му каза: „Всичко това с наследството на земята няма смисъл; то може да се превърне в неправда за други хора, които вече са изградили домовете си върху нашата собственост. Как бихме могли да възстановим парцела с детска градина, където играят деца и има площ за игрите им? Живей спокойно с жена си, с децата си там, където се чувстваш обичан…“

Докато бях в дома й и изпълнявах обичайни делнични грижи за нея, непрестанно изпитвах изкушение да взема една или две снимки от куфара със стотиците снимки и писма. Ала мислех, че нямам право; тези къшеи живот са свещени за нея, навярно за семейството на нейния син. Запомних Райна Кайтазова жива, борбена, променяща — с вдигната ръка и категоричен глас: „Аз съм сред първите жени на България, упражнявали правото си на труд в юрисдикцията. Това го помнят все още живите мои две колежки от Софийския университет!“ Такава — строга, обичаща, великодушна, борбена изглеждаше и на снимките. Без сама да успее да прецени в края на живота си — коя нейна битка й е донесла усещането, че е постигнала върха на победата.

© Мариана Тинчева-Еклесия

Източник: http://bezmonitor.info/

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/10434]

Последна редакция: 2009-02-10 15:10:00