Мариана Тинчева-Еклесия - Дете на Божието чудо

— Родителите ти какво казаха, щом разбраха за вярата ти?

— Отначало не споделях с тях от притеснение, че няма да ме разберат. Но един ден казах на майка си. Тя не ме насърчи, нито ме похули, просто добави: живей с хора, които вярват в Бог и върши добро, пътят ти ще дойде от Него. Пет години след това майка ми също прие Христос и се кръсти в Негово име. Не мисля, че това е предателство спрямо потомствената ни религия. Всеки от нас отваря сърцето си за Бог, когато Той почука не него. Даже мисля, че това не е случайно. Познавам българка, която върза косите си с кърпа и прие мохамеданска вяра заради своя съпруг арабин — това е от Божия любов към човека.

— Аз също мисля така, макар да зная, че на тези хора е трудно; понякога те се страхуват от проява на фанатизъм… — каза една от гостенките с физическо увреждане.

— Така е. Но аз съм дете на Божието чудо! — Иси вдигна лек метален кръст под шията си, който покриваше белег на дълбока рана, продължаваща надолу към гърдите: — Преди три години получих инфекция, която силно увреди клапа на сърцето ми. Инфекциите идваха една след друга: пет месеца лежах по гръб с отворен гръден кош, с дренажи… Лекарите не даваха обещание, че ще стана на крака отново, но аз се молех непрестанно на Иисус; братята и сестрите от нашата църква също се молиха. Ето ме, вече съм напълно изцелена! Благодаря на Бог за това. Но не мисля, че изцелението на болни и спасението на душите е привилегия само на християните. Бог е добър Баща за всички, които вярват в Него, викат Го и Го търсят в моменти за спасение. Знам, че Той отговаря на всички вярващи по света. Да мисля, че Той обича само мен и хората от нашата църква, е заблуда, дори заслепяваща гордост.

— А никога ли не си получавала упрек от мохамедани, че си християнка? — въпросите на Ема не свършваха.

— Имала съм подобни обиди, но Бог по друг начин ми доказа мъката от различията, които не можем да обясним. Веднъж, докато по телевизията съобщаваха за вълнения и искания на турското население в България, в неделя проповедникът в нашата църква каза: „Кръстът е по-силен от полумесеца!“ Ядосах се и станах, сякаш някой беше ударил нож в гърба ми. Не съм мислила за разликата в символите на кръста и полумесеца, но в този момент, докато всички в залата казаха „Амин!“, аз разбрах, че някой неволно удари корена на далечните ми прародители. Душата ни, която величае Бог, не търпи отрицание или поругателни думи за Него; тя се бунтува, иска да Го защити. За мен като човек мохамеданите могат да кажат нещо осъдително или с насмешка, но ако някой рани с дума Христос, ме боли!… Три месеца не ходих на църква заради сравнението между кръста и полумесеца, после Иисус ми прошепна да им простя и да вървя след Него…

— Затова ти си се върнала при хората в църквата, без да им кажеш защо си отсъствала дълго? — Ема се опита да си представи какво би станало, ако Иси е поискала да търси Бог на друга място. Да. Но имам и друг пример, който доказва, че ние обичаме Бог повече от себе си. Веднъж у дома дойде мъж, който каза, че вижда и е вярващ. От няколко срещи разбрах, че иска да се съберем, да живеем заедно, защото и той имаше малък проблем със здравето. Но бързо разбрах, че този млад мъж ме лъже във вярата си, защото ме попита: „Къде е твоят Христос, който не иска да отвори очите ти?“ Вярващият човек би трябвало да е търпелив, да обича хората, да не роптае против Бог, ако нещо не е изпълнено според вярата му… Аз отратих този мъж и го помолих повече никога да не идва у нас. За мен най-важното условие за съвместен живот с някого е, този човек безрезервно да вярва, че Бог съществува — тогава и душата ни се преобразява, става по-добра, боязлива, смирена…

Някой отвори вратата на стаята, за да каже, че автобусът за отпътуване е вече пред входа. Момичетата в стаята трябваше също да тръгнат, да спрат своя разговор за вярата до тук. До следващата нова среща по телефон или на адрес.

© Мариана Тинчева-Еклесия

Източник: http://bezmonitor.info/

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/10478]

Последна редакция: 2009-02-10 15:10:00