Мариана Тинчева-Еклесия - Скрито детство ((две неизпратени писма))

Мелания остави „Цивилизацията“ на масата, за да отгърне втория лист, пъхнат в първото писмо. От датата на това неизпратено послание разбра, че когато го е написал, Пламен е бил на 12 години:

„Мила сестричке, вчера бях зад вратата, когато баба Гина от съседния двор дойде и каза на нашата баба, че мама идвала с молба да се върнете отново при нас. Баба викна, че счупена стомна не се лепи, мама и татко да са мислели като са се женили, че децата им няма да знаят какви са, каква вяра имат… Кажи на мама, че много искам да си дойдете, но не мога да се издам какво съм чул. Обещай ми, че когато пораснем, няма да се питаме какви сме, няма да се делим! Мъчно ми е, че не съм видял мама. Обадете ми се по телефон!“

Бяха изминали 14 години от датата на второто неизпратено писмо. Щом Гина отказа да приеме отново снаха си, Атие никога повече не дойде в града на първото си венчило. Много разговори по телефона, много свободни срещи в родната къща вече имаха Пламен и Мелания, когато създадоха свои семейства…

Тя остави отново писмата под корицата в „Цивилизацията“. Спомени се върнаха пред очите й… В този момент в стаята влезе 80 годишната баба Мария Бешова с правнучката си, 4 годишната дъщеричка на Мелания Ани. „Защо плачеш, мамо?“ попита детето и отиде при нея. Мелания я взе на ръце и я целуна: „Защото много обичам теб, баща ти, братчето ти и не искам никога да се разделяме!“

© Мариана Тинчева-Еклесия

Източник: http://bezmonitor.info/

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/10429]

Последна редакция: 2009-02-10 15:10:00