Мариана Тинчева-Еклесия - Писмо до младежите

Скъпи приятели, мили момичета и момчета, родени след 1990 г., когато България пое път на промени в обществото.

Днес отново съм наскърбена от мотивите за поредно престъпление. Преди два дни беше оповестено, че ученик от софийско училище е убил с нож момче на неговата възраст. Причината чухме в последните новини: малкият убиец е искал да стане герой като този на филм, гледан по интернет. Веднага в съзнанието ми се върна още по-нерадостен спомен отпреди три години (2004 г.), когато в Пловдив две петнайсетгодишни ученички, вдъхновени от филм на ужасите, убиха своята съученичка Маргарита Гергененова. Преди това на Коледа 2001 г. в дискотека „Индиго“ загинаха деца, които се забавляваха по начин, сходен с този от блудните филми, излъчвани по телевизията, DVD, CD, интернет. Тогава две момичета от голямата компания дадоха показания за забавленията в дискотеката: Ходим там след училище, денсим, пием, бием се, пушим трева, прибираме се вкъщи. (в. „24 часа“, 27 декември 2001 г.)

Случаите на поражения върху вашето съзнание от онова, което гледате и слушате чрез някои медии от най-ранна възраст, са много. Ние знаем само за онези с фатален край.

Всички деца, отминали от живота поради нелепия урок на престъпността, наричам непорочни жертви. Това се жертвите на порок, който ние, възрастните, допуснахме за образец в отвореното поле на духовността през последните 17 години.

Зная, че вече малцина от вас четат книги, за да обогатят знанието и културата си. За тази цел вашият ум е насочен към интернет, където можете да видите и чуете какви ли не истории — забавни, щури, поучителни, порнографски, престъпни.

Дори да забележите моите редове, навярно няма да ги прочетете, защото ще ви се сторят банални. Въпреки това изпитвам потребност да ви пиша. На 58 години съм. Родена съм четирийсет години преди политическите промени в България от 1989 г. В нашата младост животът на обществото имаше недостатъци, но и много достойнства, за които вие не знаете. За тях бихте могли да прочетете, но във всички случаи авторите ще са пристрастни по свой начин към близката ни история.

Зная точно, че в младежкия си импулс се отнасяхме с респект към живота, родителите, учителите, приятелите си. Разбира се, че сме били и буйни, и в много случаи сме вършили лудории. Ала тогава имаше повече строгост във възпитанието, законова грижа за морала от най-ранна възраст. През 1976 г. бях на екскурзия в Испания, откъдето няколко младежи си купихме еротични списания, забранени за издаване и разпространение в България. У нас служителите на митницата иззеха безапелационно скъпоструващите книжки, както това днес правят на държавните граници спрямо дрогата. До 1990 г. в България беше забранено публикуването на всякакъв вид литература, която застрашава физическото и психическото здраве на децата. Забранен беше и вносът от чужбина. Тогава се считаше, че „черните вести“ във вестници, списания, радио, телевизия могат да бъдат и лош пример за младите хора, все още неукрепнали в реалните стойности за това кое е добро, кое — зло… Защото сега, докато гледам някои филми с децата и внуците си, често се срамувам от „идеала“, който иска да ми наложи духът на малкия екран. Нещо повече — аз се страхувам, че тази медия се налага като трета възпитателна сила след семейството и училището.

Възлюбени млади хора, встъпващи в своята зрялост, не бързайте да ме обвините, че съм със старомодни пристрастия. Не. Аз имам друг еталон за сравнение на добро, полезно, ценно — това са Десетте заповеди, дадени от Бога за всички хора по земята. Те са: „Не убивай! Не кради! Не лъжесвидетелствай против ближния си! Не прелюбодействай!…“ Тези заповеди не се влияят от държавни и политически амбиции.

След Десетте заповеди, които би трябвало да знае и пази всеки човек в обществото, единадесетата се изпълни чрез Иисус Христос, Който дойде, за да ни завещае най-великата истина — да се обичаме взаимно, да помагаме на ближните си, да обуздаваме гневните изблици и да си прощаваме малките прегрешения…

Ако за свое развлечение гледате трилър, който показва как се убива за постигане на лична цел, знайте, че тази поука е от дявола, който иска да ви превърне в жертва на позора. Повечето от филмите за насилие, излъчвани у нас по различни програми и в интернет, внушават, че груповият секс и наркотиците са върховна наслада, а грубостта — нормален начин на общуване. Това внушение е опасно. Ако попаднете на такъв филм, намерете сили да изключите телевизора или да включите на друга програма. Същото се отнася за случай, в който е допустимо да бъдете в компания, която ви предлага опиати или замисля кражба, побой, убийство. Отдалечете се от тази групичка дори ако в първия момент ви е любопитно да разберете подтика за подобно действие…