Мариана Тинчева-Еклесия - Страници от дневника (С библейски молив)

Скоро към тях се присъединили жени от други религиозни общности… Само за три години този празник се превърнал в Ден за молитва на християнските мисии и извън Америка.

Учреденият национален комитет в САЩ се обръща през 1920 г. към всички църкви да се присъединят към деня за молитва.

През 1927 г. в Йерусалим се провежда международна среща на Съвета на мисиите, към която се присъединяват представителки от цял свят, и движението получава името Световен молитвен ден на жените. Той винаги е в първия петък на март, свързва се с началото на Великия пост и времето на кръстните страдания на Иисус Христос. Всяка година богослужението от жени се извършва в различна страна, има конкретна евангелска тема, подготвена от домакините и обявена във всички страни участнички по света. Така в началото на XXI век в Световния молитвен ден са включени жени от близо сто и осемдесет страни. Молитвата се провежда на техните езици във време, съобразено с часовия пояс, отговарящ на времето, когато по всички земни ширини и дължини вярващите изговарят избраните стихове от Евангелието. В последните две десетилетия в движението се допускат жени от нехристиянски вероизповедания, което свързва майки от далечни раси, култури и традиции.

От 1995 г. България е член на Организацията за Световния молитвен ден. Българки от православната, католическата и протестантската църква се събираха в различни храмове, за да се присъединят молитвено към вярващите майки в друг край на света… Първо денят се организира на висота в Протестантската църква, следващата година — в Католическата. В първия петък на март през 1999 г. в столичния православен храм „Света София“ се събраха за обща молитва жени от трите големи християнски общности. По същото време християнки във Венецуела и на всички континенти се молеха с мото „Нежното докосване на Бога“. Какъвто и да е библейският текст, срещите най-често завършват с думите: „Сложете ръката си на рамото на тази пред вас. Така ние ще покажем, че всички сме едно тяло, което е Христовата църква.“

А животът доказва, че молитвата на майка има голяма сила пред всемогъществото на Бога.

Всички знаем, че Бог е Един, а религиите по земята в Негово име — много. Още повече са техните разклонения. Обичайно всеки вярващ се заблуждава, че само той и неговото обкръжение са хора праведни, богоприети, превъзходни…

Чувството за гордост било от лукавия, пък всички вярваме, че служим на Бога. За мен отговорът е кратък: най-близко до светостта са последователите на онази религия, които обличат вярата си с малко думи и с добри дела. С добри дела…

Обади се приятел от телевизията да ми честити рождения ден и ме покани на богослужение в тяхната старостилна църква. Благодарих му, но обясних, че по същото време трябва да бъда в униатската църква в София, затова предложих той да дойде при нас. „Бих дошъл да видя как изглежда храмът отвътре, но никога няма да остана там по време на молитви, защото искам да си спася душата. Някога хората са давали живота си за това, че не трябва да има уния!“ (съглашение между християни от различни църковни общности).

Казах му, че бихме могли да спасим душите си, ако не извършваме тежки грехове; не е най-важно в какъв дом за молитва ще влезем.

„Така е, но аз искам да изпълнявам църковните правила.

Иначе ние с теб, ако не възразяваш, си оставаме приятели“ — каза добронамерено.

Уговорихме друга среща в кафенето на телевизията. Но като затворих телефона, разбрах, че той има право за молитвеното неучастие в други храмове. Ако всички сме само едно семейство, не бихме се побрали под един-единствен покрив.

Няма сграда, която може да побере милиони. Затова сме заедно по сърце; не принадлежим към едно изповедание, а всеки влиза в своя молитвен дом с чувство за съпричастност към различните от него.

Най-често вярващите принадлежат от ранна възраст към религиозната среда на прародителите и родителите си. След време, ако вярващият промени задълго своето местоживеене, среда, ценности, той има право да запази традиционното вярване; но има право да се приобщи към друг религиозен кръг, без да бъде обвиняван, че е предател на наследствената традиция. Преминаването към нов религиозен кръг е трудно, продължително, придружено с духовни изпитания и недоверие…

От хилядолетия учението за прераждането в будизма е духовна храна на вярващите в Индия и близки на нея райони.