Мариана Тинчева-Еклесия - Страници от дневника (С библейски молив)

Започнах отново да пиша с пълното съзнание, че не мога да променя събитията. И отново спирах, обезкуражена от неодобрение. В моменти на униние ме събаряше мисълта, че моите семена не могат да се превърнат в хляб; никой не се нуждае от поривите ми. Но след малко чувах гласа: „Защо спря? Продължавай!“…

Тези думи написах върху стената, за да ги препрочитам всеки ден. Подарявам ги и на вас, ако кръстът ви е препасан с вярата в Словото Божие. Без да съзнавате, вие сте малки апостоли — кротки агнета, изпратени понякога между вълци.

Затова въпреки болката и изпитанията не спирайте да сеете търпеливо семената на благодатния хляб — хората около вас са гладни за него!

Ех! Колко изписани страници с „библейски молив“. Знам, че са кръстът, за който ще получа осъждане.

А най-много от всичко исках с молитви и слово да измоля от Всемогъщия здраве за моите приятели, страдащи от неизлечима болест; исках незрящите сред тях да прогледнат; гладните да поканя на голяма трапеза… Не успях да извърша добро чудо, защото съм човек. Но това е копнежът ми на сърцето; усърдието да не спирам по време на жетва. Делът на моята работа е незначителен. По-голямата част ще извърши Бог. Вярвам в Него!

1992–2008 г.

© 2009 Мариана Тинчева-Еклесия

Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/11481)

Последна редакция: 2009-05-02 11:20:00