Мариана Тинчева-Еклесия - Когато ангели пътуват, слънцето изгрява

На 31 май сутринта времето в Хамбург беше облачно, ръмеше дъжд. Но когато по въздух, суша и вода тук се събраха стотици хиляди християни от цял свят, стана светло. Следобед при откриването на празниците „Католикентаг — 2000“ на площада пред общината изгря слънце. Така мнозина повториха старата германска поговорка: „Когато ангели пътуват, слънцето изгрява.“

Съдбата направлява живота на Хамбург по мащабите на вечните градове. През XII век Фридрих Барбароса му дава права на пристанище на Елба, а през следващите столетия тук се изсипват богатства от далечни земи. По-късно само за пет години (1806–1811) войските на Наполеон превръщат по-голяма част от аристократичния блясък в руини… Въпреки пораженията, Хамбург има пулс на състезател: високи амбиции, динамично развитие, световна класа. Хиляди моряци, пристигнали от близо и далече, пожелали да останат тук завинаги. Португалски, холандски, испански, датски, китайски граждани закупували земя, изграждали жилища в своя национален архитектурен стил, който и до днес придава колорит на града. Втората половина на XIX век е време за въздигане и разцвет на културни и научни институти, на храмове и паметници…

Днес градът брои близо два милиона население, поддържа 316 линии с големи пристанища на света и приема повече от 16 хиляди кораба годишно… През последните години на XX век той е не само търговско, финансово, научно средище, но и космополитен център за разнообразни световни срещи и изложения. Неслучайно и християнските празници „Католикентаг — 2000“ тази година се проведоха в Хамбург. За целта световният град беше отбелязан върху фотос на земното кълбо със стрелка — тук се случва нещо значително!

Още през XVI век холандци и испанци, преследвани в родните си места заради вярата, намират спасителен пристан по германските земи и приемат духа на Реформацията. Но ако в миналите столетия между католици и протестанти е съществувал дух на разделение, спорове, конфликти, „Католикентаг-2000“ доказа пътя на благоразумното бъдеще. При откриването на площада няколко момичета раздаваха на поканените гости за тържествата емблема на пясъчен часовник. „ВРЕМЕТО Е НЕГОВО“ пишеше и на огромни табели върху сградите с нарисуван пясъчен часовник… Вечността, присъща на Бога, на този юбилеен празник беше разделена в три основни теми за дискусии: време за ближния, време за образование, време за справедливост. Основна тема на „Католикентаг — 2000“ отново беше осъзнатата необходимост от единство и уважение между всички вярващи хора… Празникът продължи пет дни.

Програмата на тържествата включваше повече от 1500 различни инициативи, описани в книга от 500 страници. Гостите, колкото и да съжаляваха, че не могат да присъстват на всички концерти, изложби, дискусии, станаха участници в общата литургия край пристанището на Фишмаркет (Рибен пазар).

Гласът на говорещия, усилен от мощни предаватели, се чуваше ясно: той напомняше за дълга на богатите хора да помагат на бедните; силните държави да благотворят на по-слабите; егоизмът да се превърне в любов и милост към страдащите…

Мнозинството от присъстващите не виждаха трибуната и човека, който проповядваше, затова гласът му идваше сякаш от самото небе.

Понеже няма храм, който може да побере 350 000 души, колкото бяха гостите, повече от срещите се провеждаха в панаирните палати. Тук бяха събрани представители на християнски мисии и ордени, проникнали в най-различни точки на света, за да благовестят и да извършват милосърдна дейност.

Нашата българска група от 20 човека, поканена по линия на хосписите, взе участие в няколко дискусии за грижи към болни и страдащи хора в последния период на живота им. Посетихме литургията в осма палата. Там се виждаше само един кръст, а десетки насядали на столове от двете страни се молеха на глас — да бъде Бог милостив към страдащите и да усилва тяхната вяра в небесното царство. В дванадесета палата деца, облечени като птици, играеха, пееха, канеха към своята група преминаващи гости. В съседство цивилни сестри жозефинки разказваха за работата си с млади семейства, заплашени от развод… По-натам, скрит зад две „златни“ завеси, подаваше глава „Златен телец“ със златни долари и марки на главата.

На всеки посетител се предлагаше да напише какво мисли за парите. Високо дългокосо момиче написа с големи букви: