Чарлз Дикенс: Скици от Боз (разкази). Коледна песен. Повест за два града (Избрани творби в пет тома. Том 5)

Човек би помислил, че на този етап всеобщото възхищение беше достигнало своя апогей. Нищо подобно. Помощникът на енорийския свещеник започна да кашля — четири пристъпа между литанията и посланието и пет по време на следобедната служба. Нищо ново — младият свещеник беше болен от туберкулоза. Колко тъжно и колко интересно! Ако преди младите госпожици бяха на крак, то сега тяхното съчувствие и състрадание надмина всички граници. Такъв мъж като помощника на енорийския свещеник, такова прекрасно създание, такъв ангел — и болен от туберкулоза! Това не можеше да се понесе. Започнаха да го отрупват с анонимни подаръци като: конфитюр от касис, бонбони против кашлица, плетени жилетки, грейки, вълнени чорапи и накрая той се оказа така екипиран със зимно облекло, сякаш се готвеше за експедиция на Северния полюс. По няколко пъти дневно из енорията се разпространяваха устни бюлетини за здравословното му състояние и изобщо — помощникът на енорийския свещеник беше на върха на славата си.

Някъде по това време настроението на енориашите се промени. Изключително тихият, почтен и вечно сънлив възрастен джентълмен, който от дванадесет години служеше в нашия параклис, почина в едно прекрасно утро, без изобщо да беше давал знак за това свое намерение. Причина за последвалия обрат стана, първо, това обстоятелство и второ — пристигна неговият заместник. Той беше блед, слаб, изпит мъж с огромни черни очи и дълга, проскубана коса; обличаше се крайно немарливо, нямаше никакви маниери, а проповедите му бяха предизвикателни; с две думи — във всяко отношение се явяваше пълна противоположност на младия свещеник. Цели женски тълпи се стичаха, за да го слушат — в началото, защото видът му бил толкова необикновен; после, защото имал такова изразително лице и говорел така добре; и накрая, защото решиха, че в същност в него има нещо, което е невъзможно да се опише. Що се отнася до помощника на енорийския свещеник — за него не можеше да се каже нищо лошо, но в края на краищата никой не беше в състояние да отрече, че… че, с две думи, той не представляваше нищо ново за разлика от другия служител. Непостоянството на общественото мнение е пословично — един по един енориашите се прехвърлиха в параклиса.

Помощникът на енорийския свещеник кашляше до посиняване, но напразно. С трудност си поемаше дъх, но и това не му помогна да събуди някакво съчувствие. Сега в църквата отново всички места са свободни, а параклисът е пред разширение, защото всяка неделя е претъпкан от народ!

Най-прочута и най-уважавана сред енориашите е старата дама, която се е заселила тук много преди името ни да е било записано в кръщелните регистри. Енорията ни се намира в едно от предградията и тя живее в най-хубавата и най-слънчева нейна част, на една приятна уличка. Къщата й, нейна собственост, и всичко в нея, освен самата стара дама, която през последните десет години се е състарила съвсем мъничко, изглежда точно така, както и когато е бил жив мъжът й. Малката гостна, която тя обикновено използва като дневна, е образец за идеален ред. Върху килима има постлано небелено ленено платно, рамките на огледалото и картините са прилежно обвити с жълт муселин, масата стои винаги покрита, освен когато се налага повърхността й да бъде лъсната с терпентин и восък — нещо, което се прави редовно всяка сутрин в девет часа и половина, а джунджурийките наоколо си стоят подредени по един и същи начин. По-голямата част са подаръци от малките момиченца, които живеят с родителите си на същата улица, но някои от тях, като например двата старинни часовника (които никога не показват едно и също време, тъй като единият вечно изостава с четвърт час, а другият избързва точно с толкова), портретчето на принцеса Шарлота и принц Леополд ( Принцеса Шарлота и принц Леополд — дъщерята на английския крал Джордж IV и нейният съпруг. ) в кралската ложа на Друри Лейн Тиътър, както и други неща от този род, старата дама си ги има от дълги години. През лятото тя седи тук, до прозореца, с очила на носа и чевръсто шие нещо. Щом ви види да се задавате по стълбите и ако сте някой от нейните любимци, старата дама ще се втурне да отвори външната врата още преди да сте почукали и понеже сигурно ще се чувствувате изморен от ходенето в жегата, първо ще ви накара да изпиете две чашки шери, след което ще ви позволи да говорите. Ако се отбиете по вечерно време, ще я заварите сърдечна, но малко по-сериозна от друг път, с разтворена Библия на масата пред нея, от която Сара, не по-малко прилежна и методична от своята господарка, всяка вечер чете на глас по една-две глави.