Мариана Тинчева-Еклесия - Наследство

Докторът написал в акта за смърт, че Петър Караиванов, 76 годишен, е починал от инфаркт. Никой от близките му не страдал и плакал за него, но, в присъствието на кмета, започнали да издирват по чекмеджета документите му за самоличност и собственост. По някое време кметът се сетил, бръкнал във вътрешния джоб на дрехата, с която намерили стареца, и там, заедно с личната му карта, намерил писмо, в което дядо Петър написал с не особено красив, но ясен почерк, че иска неговата къщичка с големия двор да останат като наследство на Димо Владимиров Тодоров, който спрял на шосето и му предложил своята помощ, дом, топлота, разбиране. Тъй като Димо не искал да говорят за прехвърляне на имота, пък дядо Петър нямал пари за юридическо уреждане на въпроса, не предприели действие. Завещанието на благодарния Петър Караиванов завършваше сантиментално: „Ако стане по думата ми, така и от онзи свят с баба Стоименка ще се радваме, че някой варосва стените и копае градината ни!“

От тогава минаха десетина години. Градината в големия двор наистина е красива, а малката къщичка на стареца отдавна я няма. Димо построи на нейното място голяма двуетажна къща, където живее дъщеря му с децата си. Така е. Защото малката човещинка прави големи чудеса, дето голямата завист не може да си събори с одумки.

© Мариана Тинчева-Еклесия

Източник: http://bezmonitor.info/

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/10455]

Последна редакция: 2009-02-10 15:10:00