Мариана Тинчева-Еклесия - Църквата на третото хилядолетие

Западна Европа като че ли не се страхува от липсата на граничен контрол — от Италия във Франция сме минали през нощта и никой не е попитал: „Накъде отивате, хора?“

През 1940 година, когато нацисткият ботуш прегазвал Европа, един 25-годишен швейцарец пристигнал в малкото селце Тезе в Бургундия.

Той мечтаел да събере хиляди християни в една обща молитва за мир, която да победи войната!… Така преди повече от половин век брат Роже Шутц основал религиозната общност в Тезе, където и до днес се събират хора от различни националности. При срещата с него и негови събратя

колко трудности е преодолявал и преодолява по пътя на своята цел. Той избрал точно това място в Южна Франция, защото е далече от големите градове. Младият юноша от Швейцария поискал да остане тук завинаги, но не знаел дали ще се откъсне окончателно от страстите на светския живот. Затова написал писмо на жена, чийто живот преминал в инвалидна количка. В редовете му се съдържал въпрос: ще мога ли да се отрека от суетата на земния свят и желанието да имам свое семейство, заради Бог? Отговорът пристигнал бързо: „Делото Ви е боголюбиво. Ако основете манастир Светият Дух ще Ви направлява до края на дните Ви.“ Роже Шутц дал обет, че няма да създаде семейство, а ще води молитвен, съзерцателен живот. През изминалите десетилетия основателят на манастира тук не приел църковна титла: той останал равен по звания със своите братя монаси, облекли бялата мантия на смирението за цял живот. Те също са дали обет за безбрачие, за скромен, обикновен живот. Живеят единствено от своя труд — духовен и физически. Не приемат дарения; нищо, дори семейна наследственост. С част от своите приходи те подпомагат финансово нуждаещите се и млади хора, които нямат средства да посетят комуната — нещо, в което се убедихме и ние като гости.

През 60-те години братството започва да кани миротворци от цял свят с надеждата, че може да укрепи духовното единство на вярващите и така да се усили молитвения дух на земния мир. Доколкото по това време в цяла Европа се забелязва отлив на младото поколение от традиционното църковно богослужение, предпочитанието на домакините се насочва към гостуващи младежи и девойки до 30 годишна възраст.

Храмът на Тезе („Л’Еглиз“) е ниска постройка, която събира пет хиляди богомолци, насядали по пода. Сутрин, обед и вечер от камбанарията се чува звън, който приканва за молитви. Четат се откъси от Евангелието, преведени на различни езици, в зависимост от кои страни са пристигнали тази седмица гости-участници в молитвите.

„Музиката по време на молитвите в Тезе идва от Небесата — сподели младият бизнесмен Станойко от Воеводино. — Тя може да измоли от Бог онова, за което понякога дипломацията е безсилна: мир и човешко благоволение.“

След времето на общите молитви християните се делят по възраст в самостоятелни групи. Тийнейджърите си говорят за опасността от наркотиците и свободната сексуална любов преди брака. По-възрастните споделят личен религиозен опит.

Във вторник, докато нашата българска група гостуваше на общността, в Тезе пристигна Хемиш Джеймсън, епископ на Англиканската църква от диоцеза Бънбъри в Австралия. Преминал шейсетте, той разказваше как преди тридесет години при тях е започнала реформа за приобщаване на младите хора към църквата, а от две-три години теолозите на диоцеза мислят за нови промени. В сряда пристигна със съпругата си пастор Робърт Харис от Презвитерианската църква на щата Индиана в САЩ. Той наложи мнението, че колкото да се стреми към евангелски добродетели днес, младият човек се влияе от пагубното въздействие на малкия екран, който възпитава в егоизъм и насилие…

Барбара Шенклер от Мюнхен, довела за трети път група ученици от Германия, предложи: „Ние трябва да имаме две крила на църковен живот: за младите и за старите хора. Преди да дойдат в Тезе много свещеници, пастори, богослови мислят, че само тяхната църква е празна от младежи. Тук се убеждаваме, че навсякъде е така. Длъжни сме да търсим нови евангелски методи за усилване на младежките добродетели.“

40-годишната Габи от Методистката църква в Чикаго попита: „Кой днес може да застане против заразата със зло от някои филми на телевизията?“ „Всички ние — отвърна й Дороти от Холандия, изпълнявала християнска мисия в Танзания. — Нали към силата на доброто са насочени всички наши молитви и действия?“